WWW.KNIGA.SELUK.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, пособия, учебники, издания, публикации

 

Pages:   || 2 | 3 |

«НЕЖНИ ГРЪМОТЕВИЦИ Макс Лукадо Чуваш ли гласа на Бог сред бурята? На корицата: Невероятно е до къде може да стигне Бог, за да привлече вниманието ни! Бог ни докосва. ...»

-- [ Страница 1 ] --

НЕЖНИ ГРЪМОТЕВИЦИ

Макс Лукадо

Чуваш ли гласа на Бог сред бурята?

На корицата: Невероятно е до къде може да стигне Бог, за да привлече вниманието ни! Бог ни

докосва. Подръпва ни за ръкава. Нашепва и крещи. Отнема бремето ни. Ако се налага, отнема и

благословенията ни. Ако ни делят хиляди стъпки, Той прави деветстотин деветдесет и девет. Но

последната оставя на нас. Изборът е наш. Като използва истории и притчи от съвременното ежедневие, Макс Лукадо ни призовава да уповаваме в трудни моменти. Макс ни припомня, че целта на Бога е да ни заведе у дома живи и здрави. А нежността Му е безкрайна. Тази вълнуваща книга носи послание на надежда. Днешната битка може би е твоето утрешно благословение.

В чест на миналото и с надежда за бъдещето, посвещавам тази книга на Кип Джордън и Байрън Уилямсън от издателство “Уърд пъблишинг”.

Благодарности Книгата прилича на градина, която човек може да обгърне с длани. Пъстри думи венчелистчета. Стебла, изпълнени със сила. Корени от истина. Сменяш страницата и се сменя сезонът.

Прочиташ изречение и се опияняваш от аромата на розите. Но градинарството е тежка работа, особено когато става въпрос за градина от думи. Изникват бодили, идеите вехнат. На някои абзаци им трябва поливане, на други - подкастряне. Понякога човек се пита възможно ли е въобще цялата тази джунгла да бъде облагородена. Искам да изкажа дълбоката си признателност на онези, които безстрашно запретнаха ръкави, коленичиха в калта и ми помогнаха в тази нелека задача. Карън Хил: моя асистентка и добър приятел. Лоялна, с богато въображение и винаги готова да помогне. Ти си безценна! Лийз Хийни: дългогодишната ми редакторка. Ох, как боли понякога, но от твоите ножици по-точни няма. Стив Халидей: отново си направил чудесно ръководство за дискусии. Служителите и членовете на църква “Оук Хилс”: каква нива с вяра! Участниците в обиколката Young Messiah през 1994 г.: благодаря ви, че изслушахте тази книга, преди да бъде оплевена!

Издателство “Уърд пъблишинг”: няма по-добри от вас! Лин Андерсън: първата покупка, която направих след колежа, бе комплект от твои проповеди върху Евангелието на Йоан. Твоята любов към това евангелие се оказа заразителна. Стив и Шерил Грийн: за всичко онова, което правите, за да мога и аз да правя това, което правя. Линдзи Хил, Луиз Джейн Дейвис, Джанет Руд, Беки Брайънт, Тина Чисхолм и Франсис Роуз - персоналът на радиослужението “Ъпуърдс”: вие сте истински ангели назаем. Сю Ан Джоунс: какво набито око и какво изкусно перо! Джена, Андреа и Сара: бъдете винаги вкоренени в Неговата любов! Моята съпруга Деналин: за това, че накара тревата да изглежда толкова зелена в моя двор и толкова суха в чуждия!

И най-после, на теб, читателю: че от всички възможни градини си избрал именно тази.

Поласкан съм! Надявам се да прекараш добре. Пожелавам ти новите неща да ти се сторят познати, а познатите нови. Остани колкото желаеш. Ако си харесаш някоя роза и искаш да си я запазиш, не се притеснявай да я откъснеш. Ако пък намериш такава, която искаш да подариш, моля те, не се колебай!

Пък, кой знае? Адам чу Божия глас в градина може би и на теб ще се случи нещо подобно.

Когато беше в беда, ти извика и Аз те спасих. Отвърнах ти с гръмотевица.(Псалм 81:7) Неговият глас и нашият избор. Добрият пилот е готов на всичко, за да закара пътниците си у дома. Веднъж, докато летях над щата Мисури, станах свидетел на ситуация, която ми доказа това.

Стюардесата съобщи, че поради приближаваща турбулентност всички трябва да затегнат предпазните си колани. В самолета беше доста оживено и не всички обърнаха внимание на съобщението.

Стюардесата повтори своето предупреждение: “Самолетът доста ще се разклати. Моля ви, заемете местата си, за да не се нараните!” Повечето седнаха, но все още имаше правостоящи, така че тя промени тона си: “Дами и господа, в името на собствената си безопасност, моля, седнете по местата си!” - “Е, сега вече всички трябва да са седнали” - помислих си аз. Но очевидно не бях съвсем прав, защото следващия глас, който се чу, бе този на пилота. “Уважаеми пътници, говори капитан Браун представи се той. - Имал съм случаи хора да се наранят, понеже вместо да се закопчаят на седалките си, са оставали в тоалетната. Нека се разберем кой каква задача има тук. Моята задача е да ви прекарам безопасно през бурята; вашата задача е да правите това, което ви казвам. А сега си седнете по местата и се закопчайте!” В същия момент вратата на тоалетната се отвори и от там излезе един почервенял господин. Той се усмихна смутено и си седна на мястото.

Неправилно ли бе постъпил пилотът? Нечувствително и нетактично? Не, напротив. Той бе предпочел да постави мъжа в неудобно положение, но да го предпази, вместо да си замълчи и да рискува сигурността му. Добрият пилот е готов на всичко, за да закара пътниците си у дома.

Същото е и с Бога. Но сега ще ви задам много важен въпрос. До къде искате да стигне Бог, за да Го послушате? Ако Му се наложи да избира между вечната ви безопасност и земното ви спокойствие, кое бихте предпочели да избере? Не бързайте с отговора. Помислете малко. Ако Бог вижда, че вместо да си седнал, стоиш прав, че вместо да си в безопасност, си в опасност, до къде искаш да стигне, за да те накара да Го чуеш? Какво ще кажеш например да те пресели в чужда страна?

(Както направи с Авраам.) Или да те призове в служение на пенсионна възраст? (Помниш ли Мойсей?) А как ти се струва ангелско посещение или неколкодневен престой в търбуха на риба? (А ла Гедеон и Йона.) Повишение в работата (както при Даниил) или падение (като това на Самсон)?

Бог е готов на всичко, за да привлече вниманието ни. Не е ли това посланието на Библията? Не е ли това централното послание на Библията - че Бог ни преследва неуморно? Като хрътка на лов.

Като папарак след филмова звезда. Наднича под кревата, търсейки скрити деца. Тършува из храстите, за да намери изгубени агънца. Слага ръце около устата Си и гласът Му отеква между клисурите. Бори се с нас Яковците в калните ями на живота. Макар и пълен с чудатости и изненади, библейският разказ си е съвсем прост. Бог създаде човека, а човекът отхвърли Бога. И Бог няма намерение да се спира, докато не Си върне човека. От Мойсей в Моав до Йоан на Патмос гласът отеква все един и същ: “Аз съм Пилотът. Вие сте пътниците. Моята задача е да ви закарам у дома.вашата задача е да изпълнявате напътствията Ми.” И колкото е неуморен Бог, толкова е и изобретателен. Нима не същата ръка, която пращаше манна на Израил, изпрати Озия сред прокажените? Не същата ръка ли, която освободи евреите от Египет, ги прати в робство във Вавилон? Хем благ, хем строг. Хем учтив, хем упорит. Безусловно верен. Търпеливо настойчив. Толерантно безкомпромисен.

Викът Му е тих. Гръмотевиците Му нежни. Нежни гръмотевици.

Така Йоан видя Исус. В евангелието му прозират две основни нишки - Божият глас и човешкият избор. Тъй като настоящата книга се основава на Евангелието на Йоан, в нея ще срещнете същия дует - Неговият глас и нашият избор. Исус каза: “Аз съм хлябът, който дава живот. Аз съм светлината на света. Аз съм вратата. Аз съм пътят, истината и животът. Аз ще се върна и ще ви взема със Себе Си.” Изявленията на Исус не насилват, а предлагат: Застанал пред сакатия: “Искаш ли да бъдеш здрав?” (Йоан 5:6); Лице в лице с допреди малко слепия, а сега виждащ човек: “Вярваш ли в Човешкия Син?” (Йоан 9:35); Изпитвайки сърцето на Марта близо до гробницата на Лазар: “Който живее и вярва в Мен, няма никога да умре.” (Йоан 11:26); Проверявайки мотивите на Пилат: “Това твой въпрос ли е или някой друг ти е говорил за Мен?” (Йоан 18:34). Когато за пръв път чува Исус да говори, Йоан чува въпрос: “Какво търсите?” (Йоан 1:38). Сред последните Му изречения има друг въпрос: “Обичаш ли Ме?” (21:17). Ето как Йоан е запомнил Исус. С прямите въпроси. Със стряскащите претенции. С нежното докосване. Исус никъде не отиваше без покана, но поканеха ли Го веднъж, не спираше, докато не си свърши работата докато човекът отсреща не направи своя избор.

Бог нашепва. Бог крещи. Той ни докосва. Подръпва ни за ръкава. Отнема бремето ни. Ако се налага, отнема и благословенията ни. Ако ни делят хиляда стъпки, Той прави деветстотин деветдесет и девет. Но последната оставя на нас. И решението остава наше. Моля ви, разберете, Неговата цел не е да ви угоди. Целта Му е да ви направи Негови. Не дави даде това, което искате, а да ви даде това, което ви трябва. И ако това ще значи някое и друго неочаквано сътресение, какво толкова? Да получиш мир на небето на цената на част от спокойствието си на земята си е доста добра сделка. Исус каза: “В този свят ще имате скърби, но бъдете смели! Аз победих света” (Йоан 16:33) Как можеше да говори с подобен авторитет? Какво Му даде правото да заповядва? Много просто. И Той като пилота знае онова, което ние не знаем, и вижда онова, което ние не виждаме.

Какво знае пилота? Как да управлява самолета. Какво вижда пилотът? Че се приближава буря.

Какво знае Бог? Как да управлява историята. Какво вижда Бог? Мисля, че се сещате.

Бог иска да ви доведе у дома живи и здрави. Просто го приемете за свой Пилот, а себе си - за Негови пътници. Тази книга приемете като четиво за през полета... И размислете добре, преди да станете и да се запътите към тоалетната.

Веднъж живял човек, който предизвикал Бога да говори.

Боже, накарай храста да гори, както стори за Мойсей.Тогава ще Те следвам.

Боже, събори дебелите стени, както стори за Исус Навин. Тогава ще Те следвам.

Боже, укроти вълните, както стори в Галилея.Тогава ще Те следвам.

И така, човекът седнал до един храст, близо до стена, пред морския прибой. Зачакал Бог да проговори. Бог чул човека. И отговорил. Изпратил огън не в храст, а в църква. Стена съборил не от тухли, а от грях. И буря укротил не в море, а в душа. Зачакал Бог тогава тоз човек да отговори. Но чакал... чакал... дълго чакал. Ала човекът търсел храсти, а не сърца; гледал тухли, а не съдби; морски Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо вълни, а не души. Следователно решил, че Бог не е говорил. Накрая вдигнал поглед и попитал: “Какво, да не загуби Свойта сила?” Бог го погледнал и му отговорил: “Какво, да не загуби своя слух?” В началото беше Словото... Словото стана човек и живя между нас. (Йоан 1:1,14) Авторът на живота - Богът, който мечтае. Седнал на голямото бюро, Авторът разтваря голямата книга. В нея не пише нищо. Там няма думи, защото думите още не съществуват. Не съществуват, защото никой не се нуждае от тях. Няма уши, да ги чуят, нито очи да ги прочетат.

Авторът е сам-самичък. И така, Той взема голямата писалка и започва да пише. Както художникът събира тубичките си и дърворезбарят - резците си, така и Авторът събира Своите думи. Има три думи.

Само три. От тези три обаче ще се родят безброй мисли. Върху тези три думи ще бъде построена историята. Той взема перото и изписва първата. В-р-е-м-е. Времето не съществува, преди Той да го напише. Той Самият не е ограничен от времето, но историята Му ще бъде. В нея ще има първи изгрев, първа вълна. Ще има начало... и край. Последна глава, която Той знае, преди да е написал. Време.

Отрязък от вечността. Бавно и старателно, Авторът изписва втората дума. Тя е име. А-д-а-м.

Докато пише, Той си представя първия Адам. После вижда и останалите - хиляди поколения в хиляди земи. Вижда всеки Адам, всяко дете. И ги обиква веднага. Завинаги. На всеки от тях Той назначава време и място. Няма случайности, няма съвпадения. Има план. И Авторът обещава на неродените. “По Свой образ ще ви сътворя. Ще бъдете като Мен. Ще се смеете. Ще творите. Няма да умрете никога. И ще пишете.” Те трябва да пишат. Защото животът е книга - не за четене, а за писане.

Авторът започва историята на всеки живот, но останалото всеки сам дописва. Каква опасна свобода!

Би било много по-сигурно Той да напише и края на всеки Адам. Да предначертае всеки избор.

Би било по-просто. И по-безопасно. Но няма да бъде любов. Любовта е любов само тогава, когато е пожелана. И така, Авторът решава на всяко дете да връчи писалка. “Пиши внимателно” - нашепва Той.

С любов и чувство после изписва третата дума и вече изпитва болката. Е-м-а-н-у-и-л.

Най-великият разум във вселената си представя времето. Най-справедливият Съдия дава на Адам право на избор. Но любовта е тази, която изпраща Емануил - “Бог с нас”. Авторът ще вземе участие в Собствената Си история. Словото ще стане плът. И Той като другите ще се роди. И Той като другите ще бъде човек. И Той като тях ще има ръце и крака. И Той като тях ще мине през борби и сълзи. И най-важното - и Той като тях ще има право на избор. Емануил ще застане на кръстопътя между живота и смъртта и ще направи Своя избор. Авторът знае добре какво ще Му коства това решение. Той спира за момент, преди да изпише страницата на Собствената Си агония. Би могъл да не продължи. Дори и Авторът има право на избор. Но може ли Творецът да не твори?

Възможно ли е Писателят да не пише? Способна ли е Любовта да не обича? И така, Той избира живота, макар това да означава смърт, надявайки се и децата Му да сторят същото. Така Авторът на живота завършва историята. Забива копието между ребрата и претъркулва камъка. Знаейки избора, който ще направи, както и избора на всеки Адам, Той написва “Край”, затваря книгата и прогласява началото. “Да бъде светлина!” И видях Духът да се спуска от небето като гълъб и да остава върху него. Самият аз все още не знаех кой е той, но Онзи, който ме изпрати да кръщавам с вода, ми каза: "Ще видиш Духа да се спуска и да остава върху някого. Той е този, който кръщава със Святия Дух." Аз видях това и свидетелствам, че той е Божият син. (Йоан 1:32-34) Небесна хрътка - Богът, който преследва. Йоан Кръстител видя гълъб и повярва. Джеймс Уитакър видя чайка и повярва. Кой смее да твърди, че онзи, който изпрати чайката, не е същият, който изпрати и гълъба? Джеймс Уитакър бил член на отбрания екипаж на "Летящата крепост" В-17, с капитан Еди Рикенбакер. Всеки, който помни октомври 1942-ра, помни и деня, в който съобщиха, че Рикенбакер и екипажът му са паднали в океана и не се знае местонахождението им.

Някъде над Тихия океан, вън от обсега на радио-връзката, горивото на самолета свършило и той паднал във водата. Деветчленния екипаж прекарал следващия месец, носейки се на три сала. Те се борили с жегата, с бурите и с водата. Три метрови акули атакували малките им салове. След осем дни в открито море, хранителните им запаси се изчерпали напълно. Трябвало да стане чудо, за да оцелеят.

Една сутрин, след обичайното четене от Библията и кратка молитва, Рикенбакер се излегнал по гръб на сала и закрил лицето си с шапка. След малко на главата му кацнала птица. Той се взрял в нея през процепите на шапката си. Всички погледи били впити в него. Някак си той знаел, че това е чайка.

Рикенбакер я хванал и екипажът я изял. От вътрешностите на птицата направили стръв за риба... и оцелели докато ги намерили. Те разказали своята история. Историята на един изгубен екипаж, който не виждал изход. Историята на принесени и отговорени молитви. Историята на един гост, дошъл от далечна и непозната земя, за да даде живота си в жертва. Историята на едно спасение.

История, много подобна на нашата. Не бяхме ли и ние като екипажа изгубени? Не се ли молехме и ние като екипажа? И не бяхме ли и ние, като екипажа, спасени от посетител, когото никога не бяхме виждали, чрез жертва, която никога няма да забравим? Може би вече сте чували историята Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо на Рикенбакер. Може дори да сте я прочели в предишната ми книга. Както Корийн Швенк. Тя била сгодена за единствения член на екипажа, който не оцелял - младият сержант Алекс Качимарчик.

През1985 се провела среща на семействата на оцелелите от екипажа и там г-жа Швенк научила, че вдовицата на Джеймс Уитакър живее на стотина километра от нея. Двете жени се срещнали и споделили своите спомени. След като прочела историята на Рикебакер в моята книга "В окото на бурята", г-жа Швенк се почувствала длъжна да ми напише писмо. Тя ме информира, че истинското чудо било не кацналата чайка, а промяната, която настъпила в сърцето на Джеймс Уитакър. Събитието на деня в онзи ден не било спасението на екипажа, а спасението на една душа.

Джеймс Уитакър не бил вярващ. Катастрофата не променила това. Дните, в които животът му висял на косъм, не го накарали да се замисли за вечността. Напротив - както казала г-жа Уитакър, съпругът й се нервирал всеки път, когато Джон Бартак от екипажа отворел Библията си и почнел да чете на глас от нея. Джон Бартак обаче не се впечатлил от неговите протести. Нито Божието слово се впечатлило от неговата закоравялост. Без Уитакър да знае, то бавно, но сигурно прониквало в душата му, разоравайки и поливайки твърдата почва. И точно тогава - след поредната утринна молитва, на главата на Еди кацнала чайка. В този момент Джеймс станал вярващ. Досмеша ме когато прочетох писмото. Не на самото писмо - вярвам всяка написана дума. Нито пък на Джеймс Уитакър - нямам причина да се съмнявам в искреността на неговото покаяние. Но ме досмеша на... извинете ме, но...

досмеша ме на Бог. Не е ли това типично за Него? Та кой друг би отишъл толкова далеч, за да спаси една душа? Такива огромни усилия - само за да спечели вниманието на един безбожник? Останалият свят е окупиран от Хитлер и Германия. Вестниците говорят само за действията на Рузвелт и Чърчил.

Целият свят се е вдигнал на борба за свобода... а Отец се намира в Тихия океан и навигира вятъра под крилете на чайката-мисионер, която трябва да спаси една душа. О, какво ли не би направил Бог за да привлече вниманието ни и да спечели любовта ни! През 1893 поетът-католик Франсис Томпсън описал Бог като "Небесна хрътка":

От Него бягах - нощем и деня; от Него бягах - зими, есени, лета;

от Него бягах - лабиринти издълбах във мислите си. Плаках и се смях – само и само да се скрия, крила си изработих от надежди, със бездната облякох се като с одежди.

Томпсън говори за Исус като за "онзи страхотен любим, който ме преследва с любовта Си."

Исус го следва "в непрестанна гонка, с постоянна крачка; скоростта - премерена, а близостта величествена". Накрая Исус проговаря и ни напомня: "О, да, не знаеш колко недостоен за капчица любов си ти. И кой друг те обича безрезервно, ако не Аз, единствен само Аз? Защото онова, което взех от теб, не за вреда го взех, а за добро - за да се върнеш и да го потърсиш в Моите ръце." Можете ли да приемете Бога в такъв образ? Можете ли да Го наречете "страхотния любим, който ни преследва с любовта Си"? Исус призовава Своите ученици още в първата седмица от служението си. Защо тръгват те след Него? Какво ги кара да вземат това решение? Забележете глаголите, свързани с Исус в Йоан първа глава: Исус се обърна... (ст. 38). Исус попита... (ст. 38). Исус отговори... (ст. 39). Исус погледна...

(ст. 42). Исус реши... (ст. 43). Исус намери... (ст. 43). Явно е кой е действащата страна.

Ако някой е в Христос, то е защото Христос го е призовал. Христос може да е използвал проповед. Може да е вдъхновил разговор. Може да е говорил чрез песен. Но винаги Христос е Този, който призовава. Ето няколко примера. Една вечер Джон Уесли записал накратко в дневника си как отишъл с нежелание на срещата на някакво общество на ул. "Алдерсгейт" в Лондон, където чели предговора на Лутеровия "Коментар върху Посланието до Римляните". Нали ме разбрахте добре - той отишъл почти насила, попаднал сред непознати и слушал коментар от преди двеста години. Но дневникът му продължава: "Към девет без петнайсет усетих как сърцето ми се облива в странна топлина." В класическото си произведение "Изповеди" Августин разказва за повратната точка в своя живот. Разкъсван между изкушението да остане със своята любовница и тихия зов на Божия Дух, той стоял под една смокиня с отворена Библия и замъглени от сълзи очи. От съседната къща се надал вик:

"Вдигни я... Вдигни я..." Викът не бил предназначен за Августин - в съседния двор играели деца. Този вик обаче разтърсил Августин и той му се покорил. Вдигнал Библията си и се зачел. Попаднал на Римляни 13:12-14: "Нека се държим благопристойно, както подобава на хора, които принадлежат на деня - не в разточителни пирове и пиянство, не в сексуални грехове и разгулен живот, не в раздори и завист. Вместо това се облечете с Господ Исус Христос и не мислете как да задоволите грешната си човешка природа и как да изпълните злите си желания."

Той послушал Божия глас, обърнал гръб на своята любовница и последвал Христос.

Писателят Фредерик Бюхнер, който не вярвал в Бог, бил на 27 години и живеел сам в Ню Йорк, когато, докато се опитвал да напише книга, внезапно решил да отиде на църква. Проповедта била свързана с короноването на Христос в човешкото сърце. Исус отхвърли короната, която Сатана му предложи в пустинята, но Той приема короната, която Неговите хора му предлагат, когато Го изповядат. Известно време проповедникът редял красиви думи, които обаче не значели нищо за Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо Фредерик. Но после казал нещо, което Бюхнер никога няма да забрави. Ще го оставя сам да ви разкаже: “После, клатейки глава нагоре-надолу (от което очилата му се свлякоха по носа), той каза със странния си шотландски акцент, който ми напомняше за стара медицинска сестра, че Исус бе коронован всред изповед и сълзи и - Бог ми е свидетел - "голям смях" - каза той. Исус получава своята корона всред изповед и сълзи и голям смях, и когато каза "голям смях" - и до ден днешен не мога да си обясня защо и как - но сякаш Китайската стена се срути, от морето изригна цунами и точно там, на кръстовището на Медисън Авеню и 73-та улица, от очите ми бликнаха сълзи, сякаш някой ме беше ударил по лицето.” Струва ви се ексцентрично? Тогава помислете за своя живот.

Помните ли онова лице, онзи глас, онази случка? Помните ли обикновения пустинен храст, който един ден лумна пред очите ви и от където излезе глас, от който онемяхте? За Уесли това било сбирка на непознати, за Августин - вика на дете, за Бюхнер - две думи за смеха. А какъв е бил твоят храст? Протегнатата просешка ръка? Раждането на дете? Сълзите на вдовец? Кърваво червеното на залеза? Разгорещената проповед, която разплакала всички? Или скучната проповед, която не развълнувала никого... освен теб? Няма значение какъв е бил начинът. Важното е, че Бог е бил в него.

Няма значение какви са били думите. Важното е, че Бог ги е изговорил. Не калта излекува очите на слепия, а Божият пръст под калта. Нито дървената ясла, нито кръстът бяха нещо особено за Израел. Те са осветени поради Онзи, който бе положен на тях. Нито гълъбът, нито чайката бяха нещо специално.

Но Оня, който ги изпраща е повече от специален.

Не е ли забележително на какво е готов Бог, за да спечели вниманието ни!

Натанаил попита: “Възможно ли е нещо добро да излезе от Назарет?” Филип му отговори:

“Ела и виж.” (Йоан 1:46) Ела и виж - Богът, който дойде. Първият съмняващ се човек получи кратък отговор. Но и до ден днешен този отговор е достатъчен за всички съмняващи се. Когато Натанаил се усъмни дали от Назарет може да произлезе нещо добро, Филип просто отговори: “Ела и виж!” Въпросът на Натанаил остава: “Може ли нещо добро да излезе от Назарет?” След всички тези две хиляди години християнство има ли някаква промяна в света? Струва ли си наистина да обръщаме внимание на живота на младия дърводелец от Назарет? Въпросът все още отеква. А отговорът на Филип все още е достатъчен. Ела и виж. Ела и виж скалата, устояла на ветровете и времето. Чуй гласа Му.

Неподправена истина, Неопетнена благодат, Непреклонна вярност. Ела и виж огъня, който тирани и деспоти не са успели да потушат. Ела и виж вълнението, което гоненията не са успели да задушат. Ела и виж как в близост до съборетините от хуманизма и атеизма се издигат болници и детски домове. Ела и виж делата на Христос. Ела и виж драматизма, пронизващ историята и изкуството цели двайсет века! Как Хендел плаче, докато съчинява “Месия”. Как Да Винчи въздиша, докато рисува “Последната вечеря”. Как Микеланджело поглежда изваяния Давид и повелява на камъка да проговори. Може ли нещо добро да излезе от Назарет? Ела и виж. Виж Уилбърфорс, който се би за освобождението на робите в Англия, защото вярваше. Виж Вашингтон, който се молеше в долината Форш, защото вярваше. Виж Линкълн, който не се разделяше с оръфаната си Библия, защото вярваше. Може ли нещо добро да излезе от Назарет? Ела и виж. Ела и виж обърнатите човешки съдби:

Преди - алкохолик, сега - трезвен. Преди - огорчена, сега - окрилена. Преди - обременени, сега - опростени. Ела и виж възстановените семейства, осиновените сираци, обнадеждените затворници.

Разходи се из джунглата и ще чуеш тимпани, които пулсират в хваление. Надникни в тъмните ъгълчета на комунизма и ще видиш вярващи, които се покланят на своя Бог независимо от смъртната заплаха. Мини покрай осъдените на смърт и ще видиш сред тях затворника, когото хората са осъдили, но Бог е освободил. А ако се осмелиш да се доближиш до концентрационните лагери и до най-черните килии в света, ще дочуеш песните на спасените, които отказват да бъдат смълчани. Може ли нещо добро да излезе от Назарет? Ела и виж как прободената Божия ръка докосва най-невзрачната душа, избърсва сълзите от най-набръчканото лице и прощава най-непоносимия грях. Ела и виж. Ела и виж гробницата, която беше заета, а сега е свободна; бе запечатана, а сега е празна. Скептиците си имат своите теории, съмняващите се си имат своите въпроси. Но великденското утро претопява умозаключенията им. Ела и виж. Той не бяга от търсещите. Не се разстройва от въпросите. Не се страхува от разследване. Ела и виж. Натанаил дойде. Натанаил видя. И Натанаил разбра: “Учителю, Ти си Божият Син. Ти си Царят на Израил.” Беше вече тъмно, а Исус още не беше дошъл при тях. (Йоан 6:17) Чудо посред нощ - Богът с перфектно разписание.

Искам да споделя с вас мислите на един млад мисионер. Това са извадки от дневника му през първия месец, прекаран на мисионерското поле. По време на полета към чуждата страна той пише:

“Когато този самолет се приземи, вече ще съм истински мисионер. Най-накрая! На Бога да бъде славата!” На втория ден размишлява: “Не спирам да си повтарям, че носталгията е временно явление, Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо което отминава заедно с умората и пренастройката. Това обаче не ми помага да се отърва от нея. Не трябва да забравям защо съм тук. Не за собствена наслада или печалба, а заради растежа на Божието царство.” На третия ден отново е въодушевен: “Боже, толкова е благословено да Ти служа! Хората са толкова дружелюбни! Планините - толкова красиви! Приятелите ни - толкова добри!” Но на четвъртия ден настроението му спада: “Трудно ни е дори да мислим за тома. Тази сутрин плакахме.” На петия ден настроението му се връща: “Днес времето не е толкова ясно. Облаци покриват планините. Небето е сиво.” Ден шести. Бурята наближава: “Вчера беше най-тежкият ден до сега.

Любопитството ни вече е преситено. Този език започна да ми омръзва. Цял ден ни беше криво. Всеки път, когато си помислим за семействата си и приятелите у дома, очите ни се пълнят със сълзи.” Ден осми. Вълните вече се надигат, ветровете духат: “Хотелската стая, в която живеем, е студена и неприветлива. Този висок таван, празните стени... непознатата обстановка. Прегръщах жена си, докато плачеше, и двамата си признахме, че нямаме идея как ще прекараме остатъка от живота си в тази чужда страна. Трудно е. Толкова сме далеч от дома!” Към края на десетия ден вълните са вече огромни: “Да му се не види, знам, че Бог ни доведе тук, знам, че има план, но защо е толкова трудно?

Кога ще си намерим къща? Как ще научим този език? Господи, прости ми, че съм толкова отрицателно настроен!” И тъкмо, когато вече си мислите, че по-лошо от това няма накъде: “Ще ми се да можех да кажа, че престоят ми тук е вълнуващ. Но не е. Просто знам, че трябва да съм тук. Това е. Миналата седмица бе най-тежката в живота ми. Посвещението ми да съм мисионер сега ми изглежда като присъда за заточение.” Добре ми е познато чувството на безсилие, което прозира зад тези думи - те са мои. Помня объркването. Нима не се бяхме покорили с жена ми на Бога? Нима не Бог ни беше изпратил в Бразилия? Не беше ли това Неговият план? Не правехме ли онова, което ни бе заповядано? Покорството не води ли след себе си мир? (Защо се усмихвате?) Може би и учениците имаха такива очаквания. Бяха направили онова, което им бе казано. Исус ги прати да отплават с лодката и те го направиха. Не поставиха под съмнение заповедта - просто я изпълниха. Не че не можеха да възразят. В края на краищата след минути щеше да настъпи мрак. Но Исус им каза да влезнат в лодката и те влязоха. И какво спечелиха от своето покорство? Ето лаконичното описание на Йоан: “Привечер учениците на Исус слязоха до Галилейското езеро. Беше вече тъмно, а Исус още не беше дошъл при тях. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. Вече духаше силен вятър, а вълните в езерото ставаха все по-големи...” (Йоан 6:16-17) Какви смразяващи думи: “Исус още не беше дошъл при тях.” Бяха попаднали насред онази буря, която се нарича “още не”. Бяха изпълнили точно думите на Исус, а ето какво си навлякоха!

Черна нощ в разбушувалото се море. На всичко отгоре Учителят им е някъде си на сушата.

Едно е да страдаш поради грешните си постъпки. Съвсем друго - да страдаш поради правилните си постъпки. Но се случва! И когато те връхлети, бурята отмива наивната представа, че ако вършиш само правилни неща, няма да страдаш.

Попитайте вярващото семейство, чиято люлка е празна и чиято утроба е безплодна.

Попитайте бизнесмена, чийто усърден труд е “възнаграден” с внезапна инфлация.

Попитайте студента, който защитава истината и получава в замяна презрение; учителя в неделното училище, който се отчайва още след първия урок; съпруга, който събира сили да прости на жена си, а тя му изневерява отново. И така, вятърът духа. Лодката подскача по вълните. Учениците се питат: “От къде ни се натресе тази буря и къде всъщност е Исус?” Достатъчно страшно е да си насред буря. Но и на всичко отгоре да си... сам? Изминали са девет часа в морето. (6) Йоан разказва, че са гребали около 5 километра (Йоан 6:19). Доста дълга нощ! Колко ли пъти са се взирали в тъмнината, търсейки силуета на своя Учител? Колко ли пъти са крещели името Му?

Защо се забави толкова? Защо се бави толкова?

Мисля, че отговорът долита до мен от съседната стая. Там десетгодишната ми дъщеря свири на пианото. Току-що започна втора година от курса. Наскоро учителят й започна да й вдига летвата. Край на детските песнички, край на лесните петолиния. Време е за нещо по-сериозно. Сега ритъмът се мени, нотите стават по-кратки, тоналностите се усложняват. Ще се получи нещо приятно за слушане... някой ден. Но днес нотите се забавят, пръстите се оплитат и Джена би се отказала, ако можеше. Лош баща ли съм, задето я карам да се мъчи? За себе си ли мисля, като я тормозя да си свири упражненията?

Усилията й не остават скрити от мен. Аз ги чувам. Не съм сляп за сълзите й. Виждам ги. Знам, че ще се чувства много по-добре, ако в момента плува, чете или гледа телевизия. Защо тогава я карам да се мъчи? Защото я обичам. И зная, че днешното мъчение утре ще произведе красива музика.

Марк описва, че по време на бурята “Исус видя, че учениците Му се мъчат” (Марк 6:48). Той ги видя през тъмнината. През бурята. И като любящ баща реши да изчака. Изчака правилното време и точния час. Изчака, докато не видя, че е време да отиде. И чак тогава тръгна. Как прецени кога е правилният момент? Не зная. Защо сметна, че деветият час е по-подходящ от четвъртия или петия?

Нямам представа. Защо Бог изчаква, докато парите не свършат? Защо изчаква, докато болестта не напредне? Защо понякога отговаря на молитвите ни за изцеление чак на оня свят? Не зная. Но знам едно - Неговото разписание винаги е точно. Мога само да кажа, че Той със сигурност ще направи найТова копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо доброто за вас. “Бог винаги ще отдаде това, което е право, на хората, които викат към Него денем и нощем, и няма да се забави с отговора Си към тях” (Лука 18:7). Дори нищо да не чуваш, Той казва нещо. Дори и нищо да не виждаш, Той върши нещо. При Бога няма нещастни случаи. Бедствията само ни приближават към Него. Може ли да ви дам един пример? Прекият път от Египет до Израил може да се измине за единадесет дни. Но Бог прекара израилтяните по дългия път, който им отне четиридесет години. Защо го направи? Прочетете внимателно обяснението.

Помнете как Господ вашият Бог ви водеше из пустинята през тези 40 години, като отнемаше гордостта ви и ви изпитваше, защото искаше да разбере какво има в сърцата ви. Той отне гордостта ви, като ви остави да огладнеете, а после ви хранеше с манна, каквато нито вие, нито предците ви бяха виждали. Това стана, за да ви научи, че човек живее не само чрез хляб, а и чрез всичко онова, което казва Господ. През тези 40 години дрехите ви не се износиха и краката ви не отекоха. Знайте в сърцата си, че Господ вашият Бог ви поправя така, както баща поправя детето си (Второзаконие 8:2-4).

Разбирате ли какво извърши Бог в пустинята? Той премахна гордостта на израилтяните.

Изпита сърцата им. Доказа им, че ще задоволява нуждите им. Дали Бог е искал евреите да стигнат до Обещаната земя? Разбира се, че е искал. Но според Него бе по-важно да стигнат подготвени, отколкото да стигнат бързо. Това ме подсеща за известната случка за двамата диригенти, които отишли заедно на концерт на изгряваща млада певица. Единият отбелязал колко кристален е гласът й.

Другият отговорил: “Вярно е, но ще пее още по-добре, когато сърцето й се съкруши.” Понякога найсилните емоции човек може да опознае единствено чрез болка. И понякога Бог, който знае това, позволява да преживеем болката, за да можем да пеем по-добре. Тогава какво прави Бог, докато ние се мъчим? Какво прави, докато сме насред бурята? (Това ще ви хареса!) Той се моли за нас. Исус не беше в лодката, понеже бе отишъл на хълма да се моли (погледнете Марк 6:46). Исус се молеше.

Забележително! Но още по-забележителното е, че когато учениците изпаднаха в беда, Исус не спря да се моли. Той чу виковете им, но остана в молитва. Защо постъпи така? Има две възможности. Или не Му е пукало, или е вярвал в силата на молитвата. Сигурен съм, че знаете кое е вярното.

И знаете ли, Исус не се е променил. Той все още се моли за Своите ученици. “Исус живее завинаги и никога няма да престане да служи като свещеник. Затова Той е способен винаги да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, защото живее винаги, за да моли Бога да им помогне” (Евреи 7:24). Тогава какво ни остава на нас? Докато Исус се моли, а наоколо бушува буря, какво да правим?

Много просто. Същото, което правеха и учениците - да гребем. Учениците гребаха почти цяла нощ. Марк казва, че те “се мъчеха” да гребат (Марк 6:48). Не им беше лесно. Нямаше фанфари.

Голяма част от живота преминава в гребане. Да ставаш рано сутринта. Да готвиш всеки ден. Да изпълняваш задачи. Да сменяш памперси. Да плащаш сметки рутина. Предсказуемост. Повече мъчене, отколкото пъчене. Повече припряност, отколкото почивка.

Когато заминахме за Бразилия, двамата с Деналин си мислехме, че животът на мисионерите е низ от изненади и вълнения. Християнски вариант на Индиана Джоунс. Но се оказа различно.

И на вас ви се е случвало? Мислели сте, че бракът е нещо като вечна романтична вечеря? Че да отглеждаш деца е същото като да гледаш децата на съседката? Или че новият ви шеф няма търпение да изслуша всичките ви идеи от колежа? Но се е оказало различно. Меденият месец е свършил;

данъчните са препълнили пощенската кутия; шефът ви е командировал на най-забутаното място на картата. Голяма част от живота преминава в гребане. О, има моменти на заря. Дни за празник и веселие. Не казвам, че животът е само гребане. Има и пиршества на другия бряг на езерото. Но за да стигнем до второто, трябва да минем през първото. В крайна сметка с Деналин прекарахме в Бразилия пет чудесни години. И разбрахме, че Бог се появява в точните моменти. По най-точния начин. Така че не преставайте да гребете. Не се предавайте! Не пускайте греблата! Той е твърде мъдър, че да ви забрави. Обича ви прекалено много, за да ви нарани.

Когато не Го виждате, Му вярвайте! Той принася за вас молитва, на която ще отговори сам.

Исус знаеше, че Отец Му е дал власт над всичко и Той, че е излязъл от Бога и отива при Бога.

Затова по време на вечерята той стана, свали връхната си дреха, взе престилка и си я препаса.

После наля вода в един умивалник и започна да мие краката на последователите си, като ги изтриваше с престилката, с която бе препасан. (Йоан 13:3-5) Тайната на прощението - Богът на голямата благодат. Не е лесно да гледаш как Исус мие тези крака. Да гледаш как Божиите ръце разтриват човешки ходила някак си... не е в реда на нещата.

Трябваше учениците да измият Неговите крака. Натанаил трябваше да налива водата. Андрей трябваше да държи кърпата. Но не го направиха. Никой от тях не го направи. Вместо да служат, те спорят кой е най-голям сред тях. Какво ли разочарование са причинили думите им на Исус?

- Аз съм апостол номер едно.

- Не, аз съм много по-духовен от теб.

- Момчета, вие не сте в час. Аз съм довел на проповедите на Исус повече хора от всички вас взети заедно!

Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо Докато те спорят, в ъгъла се мъдри недокоснатият леген. На пода стои неизползваната кърпа.

Престилката на слугата виси на стената - никой не я е облякъл. Всички ученици виждат тези неща.

Всички ученици знаят за какво служат. Но никой не си помръдва пръста. Освен Исус. Докато те сядат и се ядат, Той се изправя. Но не се включва в разговора. Вместо това сваля връхната си дреха и си препасва престилката от стената. Взема каната и налива вода в легена. После коленичи пред тях и започва да мие краката им с гъба. С кърпата, която виси на кръста Му, изтрива краката им. Нещо не е наред. Не стига ли, че на следващия ден тези ръце ще бъдат прободени? Редно ли е тази нощ да свалят кал? А и учениците... Заслужават ли да им измие краката? Любовта им е станала хладка; лоялността им е станала колеблива. Иска ни се да се намесим...

Исусе, погледни Йоан! Това е същият Йоан, който Те посъветва да разрушиш цял град.

Същият Йоан, който искаше да се скараш на един Твой последовател, който не се движеше с вас. Защо му миеш краката? Ами Яков! Пропусни Яков. Той искаше да седи на почетното място. Двамата с брат му искаха специално отношение. Не му го показвай. Покажи му кърпата. Нека сам си измие краката.

Дай му да разбере. И като сме започнали, Исусе, що не вземеш да пропуснеш и Филип? Той Ти каза, че нямало достатъчно храна за онази тълпа. Ти го изпита и той се издъни. Даде му шанс, а той го пропиля. А Петър? Вярно, че неговите крака ходиха по водата, но за сметка на това пък са и краката, които взеха да потъват. Той не Ти повярва. Да, изповяда, че си Помазаникът, но пък и Те убеждаваше, че не бива да умираш. Не заслужава да му миеш краката. Нито един от тях не заслужава. Когато в Назарет искаха да Те замерят с камъни, някой от тях защити ли Те? Когато фарисеите награбиха камъните, за да Те убиват, някой пожела ли да даде живота си за теб? Помниш как постъпиха.

И нещо повече - знаеш как ще постъпят утре! Вече ги чуваш как хъркат в градината. Казват, че ще бдят, но ще спят. Ти ще се потиш до кръв, а те ще цепят дъски. Чуваш ги как бягат от войниците.

Тази вечер бързат да обещават, утре ще бързат да се изпарят. Огледай се около масата, Исусе. От дванайсетте, колцина ще застанат с Теб пред съдилището на Пилат? Колцина ще поемат част от удалите на римския бич? А когато паднеш под тежестта на дървения кръст, кой от тях ще е достатъчно наблизо, за да се спусне и да поеме товара Ти? Никой. Нито един от тях. Ще повикат един непознат, защото учениците няма да са там. Не им мий краката, Исусе. Накарай ги те да измият Твоите.

Ето това ни се иска да кажем. Но защо? Заради несправедливостта на цялата ситуация? Защото не искаме да гледаме как нашият Цар заема ролята на слуга? Бог е на колене, а косата Му е спусната на изпотени кичури около лицето. Защо протестираме? Защото не искаме да гледаме как Бог мие крака? Или защото не искаме ние да мием крака? Спрете и се замислете за минутка. Нима в нашия свят няма хора като учениците? Те не спазват обещанията си. Като стане напечено, се изпаряват. Това, което казват не се покрива с онова, което правят. О, може би не са ви оставили сами на кръста, но са ви оставили сами със сметките... или с вашите въпроси, или с вашата болест. Или пък са ви изоставили пред олтара, или в студа, с чанта в ръка. Забравени обещания. Загърбени договори.

Разумът казва: “Вдигни юмрук!” Исус казва: “Сипи вода в легена.” Разумът казва: “Разбий му носа!” Исус казва: “Измий му краката.” Разумът казва: “Тя не го заслужава!” Исус казва: “Така е, но и ти не го заслужаваш.” Не разбирам как може Бог да е толкова мил с нас. Но това е факт. Той пада на колене пред нас, поема краката ни в своите ръце и ги измива. Моля ви, разберете, че докато мие краката на учениците, Исус мие нашите крака. В тази история се говори за теб и мен. Ние сме около масата. Ние сме тези, които стават чисти. Не от калта, а от греховете си. И това измиване не е жест. То е необходимост.

Чуйте какво каза Исус: “Ако не измия краката ти, не си чест от моя народ” (Йоан 13:8). Исус не каза:

“Ако ти не измиеш краката си.” Защо? Защото ние не можем сами да измием краката си. Не можем сами да се избавим от нечистотата си. Не можем сами да изтрием греховете си. Краката ни трябва да попаднат в Неговите ръце. Искам да схванете идеята тук. Да поставим краката си в легена на Исус означава да поставим най-мръсните части от живота си в Неговите длани. По онова време калта е полепвала по краката на хората и е засъхвала. Една от задачите на слугата в дома е била да мие краката на гостите. В случая Исус поема ролята на слуга. Той ще измие най-калните части от живота ви.

Така де..., ако Му позволите. Водата на Слугата се излива единствено когато признаем, че сме мръсни; едва когато изповядаме, че мърсотията е засъхнала по душите ни, че сме ходили по забранени пътеки, че сме следвали погрешни стъпки. Но ние понякога сме горди като Петър и отричаме: “Е, не съм чак толкова мръсен, Исусе. Пръсни ме с две-три капки, и готово...” Каква лъжа! “Ако кажем, че нямаме грях, сами се заблуждаваме и истината не е в нас” (І Йоан 1:8) Докато не признаем, че сме изцапани, никога няма да бъдем измити. Докато не признаем нечистотата си, никога няма да бъдем изчистени. И никога няма да можем да измием краката на онези, които са ни наранили, докато не позволим на Исус - Онзи, когото ние сме наранили - да измие нашите крака.

Ето това е тайната на прощението. Не можеш да простиш на някого повече отколкото Бог вече ти е простил. Силата да измиеш краката на другите ще дойде само ако позволиш на Бога да измие твоите. Още ли не го побира умът ви? Все още ли не можете да си представите как ще простите на онези, които са ви наранили? Ако е така, върнете се отново в стаята. Погледайте как Исус минава от Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо ученик на ученик. Виждате ли Го? Чувате ли как водата се разплисква? Чувате ли шумоленето на дрехите Му, докато минава от ученик на ученик? Добре. Задръжте това във въображението си.

Йоан 13:12 казва: “Когато свърши с миенето на краката им...” Забележете моля, че Той свърши с миенето на краката им. Това означава, че не остана нито един с немити крака. Какво толкова важно има тук? Това, че Исус изми краката и на Юда. Исус изми краката на Своя предател. Той му оказа същото внимание. Само след няколко часа краката на Юда щяха да доведат римските войници при Исус. Но в момента се наслаждаваха на нежното докосване на Помазаника.

Това не значи, че на Исус Му е лесно. Нито пък, че на вас ви е лесно. Това означава, че Бог никога няма да ви накара да направите нещо, което Той вече не е правил.

Аз съм хлябът, който дава живот. (Йоан 6:35) Хлябът на живота - Богът, който храни душата ми. Исус претендира да е за душата същото, което е хлябът за глада. В която и страна да отидете и в който и ресторант да седнете, почти сигурно е, че ще ви предложат хляб. Хлябът е основен продукт. Когато бедните нямат нищо, имат поне хляб. Когато богатите имат всичко, пак имат хляб. Хлябът не е национално ястие, нито се намира само в определени райони. Няма страна, която да може да се похвали, че е единственият производител на хляб. Независимо дали под формата на тортила в Мексико или под формата на багел в Ню Йорк, хлябът е навсякъде. Христос също. Той не се ограничава от границите. Нито една държава не може да Го покори. Нито един регион не може да си Го присвои. Нито една нация не може да Го монополизира.

Той е навсякъде, по всяко време. Наличен повсеместно. Хората ядат хляб всеки ден. Има плодове, които се намират на пазара само в определени сезони. Има напитки, които се сервират само на празник. Но не и хлябът. Не и Исус. Той трябва да присъства ежедневно на нашата трапеза. Да Му позволяваме да храни сърцата ни не само в определени месеци или на празник, а ежедневно.

Хлябът може да се поднася по много начини - препечен, намазан с масло или конфитюр, паниран, препържен. Може да бъде направен на сандвич, на кифла, на хлебче за хотдог, на кроасан или на питка. Хлябът може да посреща много нужди. Исус също. Той се пригажда, така че да посрещне нашите нужди. Той има какво да каже както на самотника, така и на знатния. Може да предложи помощ и на физически болния, и на емоционално наранения. Ако виждаш добре, Той може да ти помогне. Ако виждаш замъглено, Той може да ти помогне. Исус може да посрещне всяка нужда.

Разбирате ли сега защо Исус нарече Себе Си Хлябът на Живота? Но има още една прилика.

Помислете как се прави хляб. Какъв е процесът. Житото пораства на нивата, после го жънат, отсяват и смилат на брашно. После минава през огъня и се разпространява по магазините. Това е единственият метод за правене на хляб. Всеки етап е жизнено необходим. Ако извадите етапа на растежа, няма да има жито. Ако елиминирате отсяването, няма да има брашно. Ако премахнете огъня, няма да има хляб.

Ако няма разпространение, хората ще останат гладни. Всяка стъпка е съществена.

Сега помислете за Исус. Той порасна като “малко растение пред Господа” (Исая 53:2). Той беше едно от милионите момчета на земята. Едно от хилядите в Израил. Едно от десетките в Назарет.

Не се различаваше от останалите хора по улицата, нито от децата в училище. Ако Го бяхте видели като малък, нямаше да разберете, че е Синът на Бога. Може би щяхте да Го сметнете за внимателен, учтив и възпитан, но чак пък за Бог, слязъл на земята? Не вярвам. Той беше просто едно момче. Едно от стотиците. Също като житния клас сред останалите на нивата.

Но също както житото, и Той беше пречупен. Беше бит и блъскан - също като класовете. “Той бе наранен поради нашите престъпления; беше бит поради нашите беззакония” (Исая 53:5). И също като хляба, Той мина през огъня на Божия гняв - не заради Своите, а заради нашите грехове. “Господ сложи върху Него наказанието за цялото зло, което извършихме ние” (Исая 53:6). Исус премина през всички етапи на хлебопроизводството - порастването, смилането, огъня. И колкото е необходим всеки етап, за да бъде направен хлябът, толкова бе необходим и всеки етап, за да стане Христос Хлябът на Живота. “Помазаникът трябва да изстрада тези неща, преди да влезе в славата Си” (Лука 24:26).

Последният етап - разпространението - Исус оставя в наши ръце. Ние сме дистрибуторите. Не можем да насилим хората да ядат Този Хляб, но можем да им Го доставим. Незнайно защо обаче ние не изгаряме от желание да Го правим. Много по-лесно ни е да си останем в пекарнята, отколкото да се качим в камиона. Следващата притча показва как понякога не умеем да дадем хляб дори на онзи, който сам идва да ни го поиска.

Просякът и хлябът.

Един просяк дойде и седна пред мен. Каза: “Искам хляб.” - Много мъдро - похвалих го аз. - Точно от хляб имаш нужда. И си улучил най-добрата пекарня.

После взех от лавицата готварската си книга и започнах да му разказвам всичко, което зная за хляба. Говорих за житото и брашното, за зърното и ечемика. Докато рецитирах съотношенията и мерките, от мен струеше такова знание, че чак самият аз бях впечатлен. Но когато погледнах човека, с изненада открих, че той не е доволен. Просякът каза: “Аз просто искам хляб.” Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо - Много мъдро - го поздравих. - Ела с мен и ще ти покажа пекарнята.

Поведох го из коридорите, като спирах, за да му покажа помещенията, в които се меси тестото и в които се пече хлябът.

- Никъде другаде няма да видиш подобно оборудване. Произвеждаме хляб за всякакви случаи.

Но ето кое е най-страхотното - заявих гордо аз, отваряйки двукрилата врата. - Ето тук се вдъхновяваме.

Бях сигурен, че когато пристъпихме в огромната зала с пъстроцветни прозорци, той ще се развълнува. Просякът не продумваше. Знаех защо. Протегнах ръка през рамото му и промълвих:

- И аз не мога да изкажа възхищението си. - После скокнах на подиума и заех любимата си поза зад амвона. - Хората минават десетки километри, за да дойдат да ме слушат. Един път седмично събирам всички работници и им чета рецептите от Книгата на живота.

Видях, че просякът вече си е намерил място на първия ред. Знаех какво иска.

- Не - отвърна той. - Но няма да откажа малко хляб.

- О, колко мъдро - отговорих. Тогава го заведох до входната врата на пекарнята. - Това, което сега ще ти кажа, е много важно - казах, докато стояхме отвън. - На тази улица има много пекарни. Но внимавай - техният хляб не е истински. Познавам едни, които слагат две лъжици сол вместо една. На едни други пък пещта им е с три градуса по-гореща. Те му казват “хляб” - предупредих го аз, - но не го правят според готварската книга. - Просякът ми обърна гръб и започна да се отдалечава.

- Не искаш ли хляб? - попитах го аз.

Той спря, обърна се и ме погледна, после каза: “Май ми изчезна апетитът.” Поклатих глава и се върнах в офиса си. “Срамота - помислих си. - Светът вече не е гладен за истински хляб.” Не знам кое е по-необяснимо. Това, че Бог зави хляба на живота в тялото на един провинциален дърводелец, или че даде на нас ключовете на камиона за доставки. И двата хода изглеждат доста рисковани. Само че дърводелецът вече си свърши работата. Пък кой - знае може би и ние ще се научим да вършим своята.

Той винаги беше обичал онези, които са Негови в света. А сега ги обикна докрай. (Йоан 13:1);

Отдавайте благодарности на Господ, защото е добър. Защото любовта Му е вечна.(Пс. 136:1) Повече от цяла вечност - Богът, който обича смело. Боже, имам един въпрос: Защо обичаш Своите деца? Извинявам се за езика, но един Господ знае колко болка сме Ти причинили. Защо ни търпиш? Даваш ни живот ден след ден, но някой да Ти благодари за това? Даваш ни невероятни човешки тела, но някой да Те прославя за това? Почти никой.

Оплакваме се от времето. Караме се за играчките си. Спорим кой да контролира този и този континент и кой пол бил по-добрият. Всяка секунда някой някъде използва името Ти, защото току-що си е ударил пръста или пък са му съобщили, че губи делото в съда. (Сякаш Ти си виновен.) Ти изпълваш земята с храна, а ние Те обвиняваме, че има глад. Ти поддържаш земята под единствения подходящ наклон и не позволяваш на океаните да се разлеят, но ние Те обвиняваме, че не Те било грижа. Когато ни даваш безоблачни дни, искаме дъжд. Когато завали, искаме слънце. (Сякаш много знаем кое е най-добро за нас.) Ръкопляскаме на загорелия футболист повече, отколкото на Бога, който ни е сътворил. Пеем повече песни за луната, отколкото за Помазаника, който ни спаси.

Приличаме на бълха в опашката на слон, намиращ се в галактика от Африки, но настояваме, че когато се помолим, Ти си длъжен да ни намериш място за паркиране. И ако случайно не получим всичко, което поискаме, обявяваме, че Те няма. (Сякаш това ще промени фактите.) Замърсяваме света, който си ни заел. Тормозим телата, които си ни дал. Пренебрегваме Словото, което си ни изпратил. Дори убихме Сина, в който Ти се превъплъти. Ние сме едни разглезени деца, които знаят само да вземат, да тропат с крак, да се цупят и да богохулстват. Имаш пълното основание да ни забравиш. Ако бях аз, щях да го направя! Щях да си измия ръцете от тази каша и да започна всичко от начало - на Марс. Но така ли правиш ти? Виждам отговора във всеки следващ изгрев. Чувам го в прибоя на вълните. Чувствам го, когато докосна нежната бебешка кожа.

Татко, Твоята любов не умира никога. Никога. Дори да се отнасяме към Теб презрително, дори да те пренебрегваме и да не Те слушаме, Ти няма да се промениш. Нашите грехове не могат да отслабят любовта Ти. Добрините ни не могат да я засилят. Колкото глупостта ни не може да я отблъсне, толкова вярата ни не може да я спечели. Ти не ни обичаш по-малко, когато се проваляме. Не ни обичаш повече, когато се представяме добре. Твоята любов не умира никога. Как да си го обясним?

Може би ще намерим отговора, ако зададем един друг въпрос.

Майче, защо обичаш своето новородено бебе? Да, да, зная, че е смешно да те питам, но потърпи ме за малко. Защо го обичаш? Месеци наред това бебе ти е причинявало болки. Заради него (или нея) цялото ти лице се е обривало с пъпки, а походката ти се е доближавала до патешката. Заради него си се тъпкала със сардини и крекери, които си повръщала на сутринта. Ритало те е в корема.

Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо Заемало е място, което не му принадлежи и е яло храна, която не е готвило. Ти си се грижила да му е топло, да е безопасно и да е нахранено. А то да ти е казало едно благодаря? Няма такова нещо. Едва излязло от утробата, то започва да врещи! Стаята му е много студена, огледалото му е много грапаво, а сестрата му е много намусена. И за кого плаче? За мама. О, хайде, няма ли да те оставят да си отдъхнеш за малко? В края на краищата кой се бъхти толкова през последните девет месеца? Не може ли сега тати да поеме смяната? Но не - тати не става. Бебето плаче за мама.

То дори не те предупреди кога ще излезе. Просто излезе. И то как! Изкара те дивачка. Накара те да крещиш, да проклинаш, да стискаш юмруци, да късаш чаршафи. А сега - я се погледни! Боли те гърбът. Главата ти ще се пръсне. Плувнала си в пот. Цялата си в мускулна треска. Би трябвало да си ядосана. Но ядосана ли си? Нищо подобно. Лицето ти сияе от любов, готова да обича повече от цяла вечност. Бебето не е направило за теб нищо, но ти го обичаш. Причинявало ти е болки и гадене, но ти милееш за него. Лицето му е набръчкано, очите му - замъглени, но ти не можеш да спреш да лееш суперлативи за външния му вид и светлото му бъдеще. През следващите шест седмици то ще те събужда всяка нощ, но това не ти пречи. Виждам го в очите ти. Ти си влюбена в това бебе.

Защо? Защо майката обича своето новородено бебе? Защото е нейно? Дори повече - то е самата нея. Нейна кръв. Нейна плът. Кост от костта й. Нейна надежда. Неин наследник. Това, че бебето не й дава нищо, не я притеснява. Тя знае, че новородените са слаби и безпомощни. Знае, че идват на белия свят не по свое собствено желание. Бог знае същото за нас.

Ние сме Негова идея. Ние сме Негови. Неговото лице. Неговите очи. Неговите ръце. Неговото докосване. Ако се вгледате в чертите на който и да е човек по земята, ще видите Неговото подобие.

Макар някои да изглеждат като далечни роднини, не са. Бог няма племенници - има само деца. Не е за вярване, но ние сме тялото на Христос. И макар не винаги да действаме така, както нашият Небесен Баща, няма по-велика истина от тази. Ние сме Негови. Неизменно. Той ни обича. Неспирно. Нищо не може да ни отдели от любовта на Христос (виж Римляни 8:38-39). Ако Бог не беше казал тези думи, щеше да бъде глупаво да ги пиша. Но тъй като ги е казал, ще бъде глупаво да не вярвам в тях. Нищо не може да ни отдели от любовта на Христос... но колко трудно някои приемат тази истина.

Мислиш, че си извършил нещо, което те поставя извън обхвата на Неговата любов.

Предателство. Лъжа. Неизпълнено обещание. Мислиш, че ако не го беше сторил, Той щеше да те обича повече, нали? Мислиш, че ако се стараеш повече, и Той ще те обича повече, нали? Мислиш, че ако си по-добър, то любовта Му към теб ще е по-дълбока, нали? Не, не и не. Божията любов не е човешка. Тя не е обикновена. Неговата любов вижда всички твои грехове, но все пак те обича. Значи ли това, че одобрява грешките ти? Не. Трябва ли да се покаеш? Да. Но заради Него ли или заради себе си? Заради себе си. Неговото достойнство не се нуждае от твоите извинения. Любовта Му няма нужда от допълнителна мотивация. Той не би могъл да те обича повече, отколкото те обича точно сега.

Когато Исус каза: “Аз съм”, те се отдръпнаха назад и изпопадаха по земята. (Йоан 18:6) Научено в градината - Богът, който Си изисква Своето. От най-ранна детска възраст аз научих от баща си следното: Не стъпвай в градината. Можеш да тичаш по алеята. Можеш да играеш футбол в двора. Можеш да тичаш по алеята. Можеш да си построиш къща в клоните на дървото. Но градината? Остави я на мира. Беше малка градина - горе-долу колкото едно преддверие. В нея не растеше нищо специално, освен няколко стръка мента. През лятото си правехме чай от нея. Наистина листата имаха чудесен аромат, но не беше задължително да ги отглеждаме. Можехме винаги да си ги купим от магазина. Защо тогава татко държеше да имаме градина?

Защото обичаше да наблюдава живота. А градината е място, изпълнено с живот. Място, където цветните пъпки се пукат, а стеблата си проправят път през почвата. Място, където растат репички, лалета и домати. Място, което те кара да го обичаш и защитаваш. Цветята са уязвими. Растенията са скъпоценни. Затова скубеш плевели и пъдиш насекоми. Издигаш ограда. Засаждаш жив плет.

Поставяш плашило. “Синко, за нищо на света не стъпвай в градината.” Не ми харесва да се сравнявам с дявола по какъвто и да било параграф, но изглежда между нас все пак има нещо общо. Сатана научи същото, което научих и аз: Не се мотай в градината - особено ако е собственост на Небесния Баща. В Библията се говори за две градини. Едем и Гетсимания. В първата Адам се скри от Бог. В Гетсимания Исус излезе от гробницата. В Едем сатана заведе Адам до дървото, което му донесе смърт. От Гетсимания Исус бе заведен до дървото, което ни донесе живот.

Никой не беше канил сатана в Едемската градина. Мястото му не беше там. Никой там не се нуждаеше от него. Но той се промъкна в Божията градина като змия и зарази децата на Бог. От тогава насам той прави само това. Та нима не се е промъквал в някоя от вашите святи градини? Дори самото му име е такова - “свято бракосъчетание”. Думите “пред олтара” би трябвало да ни напомнят за Божието присъствие. Бракът беше Божия идея. Първата сватба се състоя в първата градина. Но това не спира дявола. Той се промъква във всеки дом с една единствена цел - да го съсипе. Сексуалната близост е дар от Бога. Девствеността е роза, откъсната от градината и предназначена за твоя вечен партньор. Но сатана презира верността. Той е бащата на кръвосмешението и сексуалното насилие. Той Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо е автора на аморалността. Той е сводникът в градината. Ние изричаме свещени клетви и даваме тържествени обещания. Заклеваме се да бъдем добри родители, верни приятели, честни партньори. Но когато дяволът чуе подобни обещания, той повдига вежди и изсъсква през зъби: “Ще видим дали ще стане.” В очите на Бог всяко дете е свято. Младостта е невинна, детството - забавно, първите месеци изпълнени с радост. Исус никога не отпрати дете. Но сатана презира всяко едно. Той изтребваше бебета, за да убие Мойсей. Унищожаваше новородени, за да унищожи Христос. Не се е променил. И днес милиони бебета загиват още в утробата; хиляди деца преживяват ужаса на насилието. Исус каза на сатана: “Той беше убиец от самото начало” (Йоан 8:44). Има ли област, до която сатана да не се е допрял? Има ли място, опазено от неговия меч? Църквата? Правителството? Децата? Чистотата?

Обещанията? И ти! И аз! Призовани сме да бъдем святи. Направени сме, за да бъдем святи. Отделени за добри дела. Ние сме най-ценните цветя в градината. Но има ли човек, който никога да не е усещал тежката обувка на неканения гост? И днес сатана върши същото, което извърши в Едем.

Поради това, ние трябва да не забравяме, че и Исус днес върши същото, което извърши в Гетсимания. Той си възвръща святите неща. Той няма да гледа мълчаливо как дяволът минира свещените градини. В най-подходящия момент Исус се изправя и проговаря. А когато се изправи и проговори, сатана пада назад и замлъква. Точно това се случи в Гетсимания. Йоан разказва как “Юда дойде с група войници и с някои от стражите на главните свещеници и фарисеи” (Йоан 18:3).

Едно малко по-задълбочено проучване ще ни покаже, че сатана беше обмислил внимателно своя план за действие. Той бе въвлякъл в заговора всички важни действащи сили - римляните, юдеите и апостолите. Първо взема “група войници”. Гръцката дума тук е spiera. Тя може да означава три неща: римска кохорта, състояща се от триста души; кавалерия или пехотински полк, състоящ се от хиляда и деветстотин души; или войскова част, позната още под името “манипула”, която се е състояла от двеста души. Представяте ли си! Аз винаги съм мислел, че Исус е бил арестуван от няколко войника. А излиза, че поне двеста войника са били мобилизирани да задържат един дърводелец и единайсетте му сподвижника! Освен това бяха дошли и “някои от стражите”. Това бяха полицаите на храма. Тяхната задача беше да пазят святото място по време на празниците. Сигурно са били едни от най-добре сложените мъже в Израил. И накрая Юда - човек от приближените. Сатана бе мобилизирал не само римляните и юдеите, той бе успял да примами дори човек “от кухнята”.

О, адът трябва да е бил щастлив. Нямаше начин Исус да избяга. Сатана бе запечатал всички изходи. Неговите главнокомандващи бяха пресметнали всеки ход, освен този: Исус не желаеше да избяга. Той нямаше дори намерение да избяга. Той не бе дошъл в градината, за да си почине. Вместо да намерят сред дърветата страхливец, те се сблъскаха с Победител. Забележете последвалия разговор:

“Като знаеше всичко, което щеше да Му се случи, Исус се приближи и ги попита: Кого търсите? Те отговориха: Исус от Назарет. Аз съм - каза Исус. (Юда, който се обърна срещу Исус, стоеше заедно с тях.) Когато Исус каза: “Аз съм”, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята. Исус отново ги попита: Кого търсите? Те казаха: Исус от Назарет. Казах ви, че съм аз каза Исус. И така, щом търсите Мен, пуснете другите да си заминат.” Забележително! Те стоят само на няколко крачки от Него, а не могат да Го познаят. Дори и Юда не разбира кой точно е застанал пред него.

Каква истина само! За да видиш Исус ти трябва нещо повече от виждащи очи - трябва ти виждащо сърце. Врагът стои на сантиметри от Исус и не го осъзнава. Но Той му се открива. “Аз съм.” Гласът Му удря първата плочка от доминото и после всички падат вкупом. Ако моментът не беше толкова сериозен, щяхме да се посмеем. Ето ги най-отбраните войници, изпълняващи съвършения план на сатана; но Исус казва две думи и те се сгромолясват! Все едно, че гледаш “Полицейска академия” с участието на римски войници. Двеста здравеняци се свличат на земята и образуват шумна бъркотия от мечове, щитове и фенери. Но не пропускайте символиката в тази сцена. Когато Исус проговори, сатана пада. Няма значение кого е мобилизирал лукавият. Няма значение дали се е промъкнал всред властите. Няма значение дали се е промъкнал всред властите. Няма значение дали е подмамил някой от храма. Няма значение дали в акцията му участва един от дванадесетте. И найдоброто, което сатана може да изобрети, се разтапя като восък пред присъствието на Помазаника.

Исус трябваше за втори път да ги попита кого търсят. “Кого издирвате?” Когато Му отговарят, че търсят Исус от Назарет, Той ги инструктира: “Тогава щом търсите Мен, оставете другите да си отидат.” Моля? Сега вече Исус издава заповеди! Един евреин се разпорежда над римляни? Вероотстъпникът заповядва на храмовата стража? Поглеждаме началника и очакваме да реагира. Поглеждаме Юда и очакваме да изругае. Ослушваме се и очакваме някой да заяви: “Ти не командваш парада, Назарянино! Ще отведем когото си искаме.” Но те не само че мълчат, ами и се подчиняват. Апостолите са освободени. На сцената в Гетсимания се появяват много играчи.

Юда със своето предателство. Петър със своя нож. Учениците със своите страхове. Войниците със своите оръжия. И макар да са важни участници, те не са главните герои. Истинската среща не е между Исус и войниците, а поредната градина, но този път Бог се изправя и сатана не успява да гъкне. Не пропускайте посланието: “Нашата битка не е срещу хора на земята, а срещу управниците и властите, силите на тъмнината в този свят, срещу духовните сили на злото в небесата.” (Еф. 6:12).

Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо “Синът на Бога дойде със следната цел: да съсипе делата на дявола.” (І Йоан 3:8).

Не пропускайте и обещанията: В присъствието на Христос сатана пада. Една дума от устата на Исус - и най-отбраната армия в света се сгромолясва. Пред изявленията на Исус сатана мълчи. Врагът не проговори нито веднъж, без да беше подканен от Исус. Сатана няма какво да каже пред Христос.

Срещу закрилата на Христос сатана е безсилен. “Не изгубих никой от онези, които Ми даде” (Йоан 18:9). Когато Исус казва, че ще ви пази, това значи, че ще го направи. Ако адът иска да се добере до вас, ще му се наложи да мине през Него. Исус може да ви защити. И когато казва, че ще ви закара у дома, значи ще го направи. Искам да завърша тази глава с един важен въпрос. Има ли градина в живота ви, в която е нахлул сатана? Има ли нещо свято във вашия свят, което е осквернил сатана?

Бракът ви? Чистотата ви? Честността ви? Има ли роза, подарена от Бога, която сатана е откраднал от вас? Ако има, позволете на Исус да ви я върне. Още днес. Още сега. Още преди да обърнете страницата. Простете ми, че толкова настоявам, но нещата са наистина спешни. Сатана няма власт над вас. Ако е нахлул в някоя от градините на живота ви, поканете Исус да ви я възвърне.

Отворете вратата за Бога. Той ще влезе и ще извърши същото, което извърши в Гетсимания. Ще се моли и ще бди. Защо не го направите? Не знаете как? Много е лесно. Ще ви помогна. Нека се помолим.

Заедно. Аз ще покажа пътя, а вие ще попълните празните полета. “Скъпи Татко, хваля името Ти. Ти си възвърнал толкова много неща в живота ми. Бях изгубен, а Ти ме намери. Бях объркан, а Ти ми показа пътя. Нямах какво да Ти дам, но Ти ме обикна. Признавам си, че все още имам нужда от помощ. Една област от живота ми все още се нуждае да бъде докосната от Теб. Има градина в сърцето ми, в която се е настанил сатана. Не му позволявай да я спечели! Изгони го! Той е такъв, какъвто си беше от началото - лъжец. Моля Те, победи го! Аз ще Ти отдам славата. Татко, ето в коя област имам нужда от Твоята сила:

обсъдите детайлите насаме с Бога. Ще се видим в следващата глава.) Не оставяйте сърцата си да се притеснят. Имайте доверие на Бога, имайте доверие и на Мен. (Йоан 14:1) Какво да правим с рождените дни - Богът, който победи смъртта. Намеците започнаха преди около два месеца. “Май наближаваш върха, а, Макс? Внимавай когато започнеш да слизаш надолу, става все по-бързо и по-бързо.” “Макс, почти ги навърши, а? Скоро вече няма да си решиш косата, а ще я подреждаш.” След трийсет дни мълвата започна да се разпространява. Намеците ставаха все по-чести.

“Погледни го от следната гледна точка. Цял живот са те учили да уважаваш по-възрастните.

Сега вече няма да ти се налага да уважаваш никого.” “Няма страшно, Макс. Да си стар не е толкова лошо - особено в сравнение с другата перспектива.” През последната седмица вече специално ми се обаждат по телефона.

“С какво да започна - с “Моите поздравления” или с “Моите съболезнования”?” “Успя ли да станеш днес от леглото?” - бе милият въпрос на брат ми тази сутрин.

Всъщност днес се измъкнах от леглото по-рано от обикновено. Ако беше най-обикновен рожден ден, сигурно щях да пропусна ежедневното си бягане и щях да си остана в кревата. Но този рожден ден не е обикновен. И през ум не ми мина да си остана в кревата. За сметка на това пък ми хрумна да пробягам един километър в повече. Големият рожден ден. Четиридесетият! Присмивайки се на възрастта, излязох на улицата и тичах още по тъмно. Искаше ми се да разбера как се чувства един бегач на 40 години. Знаете ли какво се оказа? Че се чувства като бегач на 39 години. Но макар да се чувствам като вчера, ЕГН-то ми напомня, че все пак съм на 40. казват, че истинската красота на живота се появявала след 40-те. Но тогава се появяват и късогледството, и артритът, както и странният навик да казваш едно и също нещо три пъти... на един и същи човек. Лусил Бол казва, че начинът да си останеш млад е да живееш честно, да ядеш бавно и да лъжеш за възрастта си. Хм, лесно е да се каже. Но е трудно да прикриеш очевидното. Когато е млад, човек често прави какви ли не физиономии пред огледалото. Когато остарее, огледалото си му го връща. Но не спирам да си повтарям, че да станеш на 40 не е чак толкова трагично. В края на краищата в сравнение с галапагоската костенурка съм си още дете. Някои коментари, които получих, са наистина смешни. Ето - посмейте се и вие:

“Човек може да разбере, че е остарял, когато щом понечи да издърпа набраните си чорапи, се оказва, че всъщност няма чорапи.” “Когато сме на 20, не ни пука какво мисли светът за нас. Когато станем на 30, започваме да се тревожим какво мисли светът за нас. Като станем на 40, разбираме, че светът изобщо не мисли за нас.” “Вече съм на такава възраст, че преди да мога да попитам къде съм си забравил очилата, имам нужда от изкуственото си чене и от слуховия си апарат.” “Когато станеш на 40, спираш да се тупаш по гърба и започваш да се тупаш под брадичката.” Ще завърша всичко това с обобщението на Дейв Бари:

“Когато започне да приближава до този крайъгълен камък (четиридесетия рожден ден), човек трябва да отдели време да се образова по въпросите на биологичните промени в тялото му, така че да е по-добре подготвен да посрещне неизбежните и напълно естествени симптоми на процеса на остаряване и да се справи с тях - разните болежки, стоматологичните проблеми, чревните разстройства, отслабването на мускулите, емоционалната нестабилност, отслабването на паметта, зрението, слуха, импотентността, пристъпите, израстъците, проблемите с простатата, отслабването на чувствителността на крайниците, сърдечните удари, смъртта и разбира се, болезнените хемороиди всички тези неща, които съпътстват това вълнуващо приключение, наречено “средна възраст”.

Остаряването. Смеем му се, ама ни се плаче. Борим се срещу него, ала не можем да го спрем. И заедно с шегите и бръчките се появяват и някои сериозни въпроси като например какво става след смъртта. Заспиваме ли? Или най-после се събуждаме? Като духовен служител често ме канят да водя погребения. Вече не питам опечалените какво искат да кажа. Аз зная. Да, обикновено ги питам товаонова за починалия, но не и какво да кажа. Просто зная. Искат да чуят какво казва Бог за смъртта.

Искат да чуят какъв е Божият отговор на въпроса за живота след смъртта. Не им трябва моето мнение, нито пък ги интересуват умозаключенията на някой философ или изследванията на някой учен. Те искат да знаят какво казва Бог. Какво щеше да каже Исус, ако стоеше до този ковчег, на това гробище?

И така, през булото на тъгата им представям думите на Бога. Споделям с тях последните слова на Исус. Учениците не знаеха, че това са думи на сбогуване. Никой не знаеше, но те бяха точно такива.

Самият Той съзнаваше, че вижда последният залез. Знаеше, че на сутринта ще е на път към смъртта.

Затова Той говори за смъртта. Ето как започна. “Не оставяйте сърцата си да се притеснят. Имайте доверие на Бога, имайте доверие и на Мен. В дома на Баща Ми има много стаи и ако това не беше истина, нямаше да ви го казвам. Отивам там, за да ви приготвя място. След като отида и ви приготвя място, ще се върна да ви взема, за да бъдете с Мен там, където съм Аз.” (Йоан 14:1-4).

Що за думи са това? Поверете Ми смъртта си! Когато се изправите пред нея, Ми имайте доверие! Звучи така, сякаш за Бога смъртта е нищо работа. Говори за нея тъй спокойно, както автомонтьорът небрежно казва на разтревожения клиент: “Двигателят се е развалил, ама няма страшно.

Ще го оправим.” За нас гробът е фатална трагедия. За Него е фалшива тревога.

Онази вечер направих нещо, което всеки родител е правил десетки пъти. Занесох дъщеря си в леглото. Петгодишната ми Сара бе заспала на килима и аз я вдигнах, качих я на втория етаж и я сложих в леглото. Защо? Защото знаех, че е време за почивка и че там горе се почива по-добре, отколкото тук долу. Нима и Бог не прави същото? Знаейки повече от нас, не ни ли занася и Той на мястото за почивка, което е създал за нас? За Бог смъртта не е трагедия. По Божиите сметки смъртта на тялото излиза начало на живота. Представете си сестрите на Сара да бяха започнали да възразяват на решението ми да я занеса горе. “Не я носи горе! Ще ни липсва. Моля ти се, остави я тук, за да сме заедно!” Как бих им отвърнал? “Но тя ще си почине много по-добре в стаята, която съм приготвил за нея. Освен това след малко и вие ще трябва да се качите там.” Когато ни прибира у дома Бог прави това, което би направил всеки добър баща. Той ни завежда там, където ще имаме по-пълноценна почивка. Място, приготвено лично за нас. На небето няма конфекция. Там всичко е по поръчка.

Преди известно време си позволих каприза да си поръчам на шивач две ризи. Аз избрах плата.

Шивачът ми взе мерките. И след две седмици получих две ризи, изработени специално за мен. Между тези две ризи и останалите ризи в гардероба ми има огромна разлика. Едните са направени специално за мен. Другите са направени за стотиците хиляди мъже, които носят моя размер. Резултатът? Тези ризи ми стоят идеално. Не се издуват. Не ме задушават. Те са точно по мен. Същото е и с обещаното ни Небе. То бе направено специално за нас. Исус ни кани да приемем “царството, което Бог е приготвил за вас още при създаването на света” (Мат. 25:34). Лошото на този свят му е това, че не ни приляга. Вярно, засега върши работа, но не е като по поръчка. Ние бяхме създадени, за да живеем с Бога, а на земята живеем с вяра. Бяхме създадени, за да живеем вечно, а на земята живеем временно.

Бяхме създадени за свят живот, а този свят е опетнен от грях. Този свят ни стои като взета назаем риза.

Небето обаче ще ни прилепне като ушита по поръчка риза. Между другото винаги ме е озадачавало защо Исус възкреси толкова малко хора. Изцели стотици, нахрани хиляди, но доколкото знаем възкреси само трима: дъщерята на Яир, момчето от Наин и Лазар. Защо толкова малко? Дали не е защото е знаел, че им прави лоша услуга? Дали не е защото не е успял да намери други доброволци?

Дали не е защото никой, който веднъж е прекрачил прага, не желае да се върне тук долу?

Ние трябва да се уповаваме на Бога. Трябва да Му имаме доверие, че знае не само кое е найдобро за нас, а и какво таи бъдещето. Помислете върху думите в Исая 57:1-2: “Добрите хора загиват;

богоугодните умират преди времето си и никой сякаш не го е грижа и не се замисля защо. Сякаш никой не разбира, че Бог ги взема, преди да са дошли лошите дни. Защото богоугодните, които умират, ще почиват в мир” (TLB). Каква мисъл само! Бог ги взема, преди да са дошли лошите дни. Възможно ли е смъртта да е всъщност Божия благодат? Възможно ли е надгробната плоча да е в действителност Божия застраховка? Защо осемгодишно дете трябва да умира от рак? Защо малки деца трябва да остават без майка? Колкото и страшен да изглежда гробът, възможно ли е чрез него на практика Бог да ни предпазва от бъдещето? Имайте доверие на Бога - ни насърчава Исус, - имайте доверие и на Мен.

Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо Преди няколко години слушах речта на тогавашния вицепрезидент Джордж Буш по време на една молитвена закуска. Разказваше за пътуването си до Русия, когато трябвало да представлява Съединените Щати на погребението на Леонид Брежнев. Погребението било толкова перфектно и стоическо, както и самият комунистически режим - никакви сълзи, никакви емоции. С едно единствено изключение. Г-н Буш разказа как последна при ковчега, преди да го затворят, останала гжа Брежнева. Тя постояла няколко секунди до тялото, после се протегнала и изписала с ръка кръст над гърдите на съпруга си. В часа на неговата смърт тя не се обърнала към Ленин, Маркс или Хрусчов.

Пред лицето на смъртта тя се обърнала към дърводелеца от Назарет, който живя преди две хиляди години и който смееше да твърди: “Не оставяйте сърцата си да се притеснят. Имайте доверие на Бога, имайте доверие и на Мен.” (10) И така, какво да правим с рождените дни? Колкото и да ни се иска да ги прескочим, не можем. Винаги идва моментът, в който свещичките струват толкова, колкото и самата торта. И дори да ни се иска да повярваме, че гробът не е за нас, това е факт. Така че вместо да отбягвате рождените дни, им се наслаждавайте! Приемете ги като километражни камъни, които ви напомнят, че все още не сте пристигнали у дома, но пък сте по-близо от всякога.

Когато Аз замина, ще ви изпратя Помощник. Ако не замина, Помощникът няма да дойде.

Когато дойде, Помощникът ще докаже на хората в света истината за греха, за праведността пред Бога и за съда. (Йоан 16:7-9) Музика за танца - Богът, който дава песни. Да си представим, че искаш да се научиш да танцуваш. Ти си рационален човек и естествено най-напред отиваш в магазина да си купиш учебник по танци. В края на краищата именно от книга си се научил как да програмираш и как да осчетоводяваш. Значи със сигурност ще можеш да се научиш и как да си местиш краката. Отнасяш книгата вкъщи и се залавяш за работа. Правиш всичко така, както го пише. Книгата казва да се полюшнеш и ти се полюшваш. Книгата казва да направиш крачка встрани и ти правиш крачка встрани.

Книгата казва да се завъртиш и ти се завърташ. Дори си изрязваш стъпки от хартия и ги залепяш по пода, за да знаеш къде точно да пристъпваш. Най-накрая решаваш, че си готов и каниш жена си на представление. Държиш отворената книга в ръка и следваш напътствията стъпка по стъпка.

Дори четеш на глас, за да види и тя колко добре си се научил. “Наведете лявото си рамо” - и ти го навеждаш. “После направете стъпка с десния крак” - и ти пристъпваш. “обърнете се бавно наляво” - и ти се обръщаш. И така, четеш, изпълняваш, четеш, изпълняваш, и най-накрая завършваш танца.

Свличаш се изтощен на дивана, поглеждаш жена си и заявяваш гордо:

- Да, беше жесток- въздъхва тя. - Направо размаза целия танц.

- Забрави най-важното. Къде ти е музиката?

Музиката ли? И през ум не ти е минавало, че трябва да има музика. Ти наизустяваше книгата.

Учеше правилата. Залепи на пода стъпките, но забрави за музиката.

- Изиграй го отново - казва тя, пускайки стерео уредбата. - Този път не се притеснявай за стъпките. Просто се слей с музиката.

Тя натиска копчето и музиката започва. И в следващия момент усещаш, че краката ти танцуват сами, без да имат ни най-малка нужда от книгата.

Ние, християните, сме склонни да следваме правилата на книгата, без да се сещаме за музиката.

Изучаваме доктрините, правим преглед на главите, запаметяваме датите, обсъждаме правилата и пристъпваме вдървено по танцовата площадка на живота, без в сърцата ни да звучи небесната музика.

Отмерваме всяка стъпка, отчитаме всяко завъртане и всяка вечер се пльосваме в кревата, изтощени от поредния ден танци “според книгата”. Трудно е да танцуваш без музика. Исус знаеше това. Ето защо в нощта преди да си замине, Той представи на учениците Си Композитора от Троицата - Святия Дух.

“Когато Аз замина, ще ви изпратя Помощник. Ако не замина, Помощникът няма да дойде. Когато дойде, Помощникът ще докаже на хората в света истината за греха, за праведността пред Бога и за съда.” (Йоан 16:7-9). Ако ви помоля да ми опишете Небесния Баща, сигурно ще намерите какво да ми кажете. Ако ви попитам какво е направил Исус за вас, не се съмнявам, че ще ми отговорите смислено.

Но ако ви попитам каква роля играе в живота ви Святият Дух? Сигурно ще запримигате. Ще започнете да си прочиствате гърлото. И скоро ще стане ясно, че от трите Личности на Троицата най-малко разбираме Святия Дух. Мисля, че най-често срещаната грешка, която допускаме по отношение на Святия Дух, е, че Го възприемаме не като Личност, а като сила без собствена индивидуалност.

Невярно. Святият Дух е Личност. “Светът не може да Го приеме, защото не Го вижда, нито Го познава.

Но вие Го познавате, защото Той живее с вас и ще бъде във вас.” (Йоан 14:17, курсивът е мой) Святият Дух не е “то”. Той е Личност. Той има знание (І Кор. 2:11). Има воля (І Кор. 12:11).

Има разум (Римл. 8:27). Има чувства (Римл. 15:30). Може да бъде излъган (Деян. 5:3-4). Може да бъде оскърбен (Евр. 10:29). Може да бъде натъжен (Еф. 4:30). Святият Дух не е безлична сила. Той не е спанакът на Попай или вълната под дъската на сърфиста. Той е Бог, Който живее в теб, за да ти помага.

Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо Йоан дори Го нарича “Помощникът”. Представи си баща, който помага на сина си да се научи да кара колело. Святият Дух е нещо подобно. Бащата стои до сина. Бута колелото и го подпира, ако започне да залита. Духът прави същото за нас. Той прави стъпките ни по-стабилни и походката ни по-уверена. Но за разлика от бащата, Той не си заминава. Той остава с нас завинаги. Какво прави Духът?

Той утешава спасените. “Когато си замина, ще ви изпратя Помощника” (Йоан 16:7). Той изобличава грешните. “Когато дойде, Помощникът ще докаже на хората в света истината за греха, за праведността пред Бога и за съда” (Йоан 16:8). Той ни дава истината. “Имам още много неща да ви казвам, но сега те са твърде големи за вас. Когато дойде Духът на истината ще ви води в цялата истина” (Йоан 16:12). Казва ли Йоан, че нямаме нужда от книгата, докато се учим да танцуваме?

Разбира се, че не - нали самият той е участвал в написването й. Чувството без знание е също толкова опасно, колкото и знанието без чувство. Бог търси баланса. “Бог е Дух и онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в Дух и Истина” (Йоан 4:24). Но още по-важно е да разбереш, че музиката е в теб. “Ако Христос е във вас, Духът ви дава живот” (Римл. 8:10). Не ти е нужен таен код, за да я чуеш.

Аз не разполагам с план в четири стъпки, които ще ти помогнат да я доловиш. Но имам обещанието, че Помощникът ще дойде, за да утешава, да изобличава и да открива.

Сега си спомни. Случвало ли се е да бъдеш утешаван? Имало ли е моменти, когато светът ти е причинявал болка, а Бог ти е донасял мир? Тогава си чувал музиката. Случвало ли се е да бъдеш изобличаван? Усещал ли си как вината те пронизва като меч? Това е било докосването на Святия Дух.

Случвало ли ти се е да проумееш нова истина? Да видиш нещо старо по нов начин? Крушката светва.

Очите ти се отварят. “Аха-а-а, чак сега разбирам!” Имал ли си такива моменти? Ако си имал, значи Святият Дух ти е откривал нова истина. Без да го разбираш, Той вече е работил в живота ти.

И между другото, това е страхотна новина за онези от нас, които от години се опитват да вършат работата на Бога. Много по-лесно е да издигнеш платната, отколкото да се бъхтиш с греблата.

Много по-бързо ще включиш хората в танца, когато музиката се свири от Бога.

Аз съм добрият Пастир. Добрият Пастир дава живота Си за овцете. Работникът, на когото му плащат, за да се грижи за овцете, е различен от овчаря, който ги притежава. (Йоан 10:11-12); Аз съм добрият Пастир. Познавам Своите овце така, както Отец познава Мен. (Йоан 10:14-15) Един по-друг герой - Богът, който те познава по име. Представете си един от героите на Американския запад: каубоят. Конят му се вдига на задни крака, възпрян от юздите точно на ръба на пропастта. Каубоят се намества на седлото, уморен от лова на добитък. Побутва с един пръст шапката си нагоре. Небрежно сваля кърпата от носа си и открива загорялото си лице. Стотици глави добитък минават зад него. Стотици мили още остават пред него. Стотици жени са готови да се хвърлят на врата му. Но никоя не го прави. Няма и да го направи. Той живее, за да пасе добитъка. И пасе добитък, за да живее. В покера е честен, с оръжието е сръчен. Язди бързо. Говори бавно. Конят е най-добрият му приятел, смелостта е най-голямата му сила. Не се нуждае от никого. Той е каубой. Американският герой. А сега си представете един от героите на Библията: овчарят. На външен вид прилича на каубоя.

И той е с одърпани дрехи. Спи в компанията на чакали и работи в компанията на вълци. Никога не е свободен от отговорност. Винаги бди. Също като каубоя и той спи на тревата под звездите.

Но с това приликите се изчерпват. Овчарят обича своите овце. Не че каубоят не цени кравите той просто не ги познава. Няма и желание да ги познава. Някога да сте виждали снимка или картина на каубой, който гали крава? А да сте виждали овчар с агънце в скута си? От къде идва тази разлика?

Много просто. Каубоят води кравите при касапина. Овчарят води овцете при стригача. Каубоят се интересува от месото на кравите. Овчарят се интересува от вълната на овцете. Затова и се отнасят по различен начин към животните. Каубоят е пъдар. Овчарят е пастир. За едно стадо крави се грижат десетина каубоя. За едно стадо овце - само един овчар. Каубоят блъска, удря, жигосва и връзва.

Овчарят води, направлява, храни и превързва. Каубоят знае имената на всички селища по пътя.

Овчарят знае имената на всички овци. Каубоят подсвирква и подвиква на кравите. Овчарят се обръща към всяка овца по име. Не се ли радвате, че Христос не се нарече “Добрият каубой”? Някои обаче възприемат Бога точно като такъв. Закоравял и строг небесен пъдар, който юрка църквата си противно на волята й към места, на които тя не иска да ходи. Но тази представа е неправилна. Исус се нарече Добрият Пастир. Пастирът, който познава овцете Си по име и Който дава живота Си за тях. Пастирът, който подсигурява, предпазва и притежава Своите овце. Библията е пълна с този образ. “Господ е мой Пастир” (Пс. 23:1); “Ние сме Твоят народ, овцете от Твоето стадо” (Пс.79:13).

“Овчарю Израилев, послушай ни! Ти водиш народа на Йосиф като стадо” (Пс. 80:1).

“Той е нашият Бог, а ние сме народът, за който Той се грижи, и овцете, които Той пази” (Пс.

95:7); “Той ни е направил и ние принадлежим на Него; ние сме Неговият народ, овцете, които Той пази” (Пс. 100:3). Същата картина се пренася и в Новия Завет. “Той е Пастирът, който е готов да изложи живота Си на опасност, за да спаси изгубената овца” (Лука 15:4).

“Той състрадава на хората, защото са като овце без пастир” (Мат. 9:36).

Това копие се разпространява безплатно! ”Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо “Неговите ученици са Неговото стадо” (Лука 12:32).

“Когато нападат Пастира, овцете се разпръсват” (Мат. 26:31).

“Той е Пастирът на човешките души” (І Пет. 2:25).

“Той е великият Пастир на овцете” (Евр. 13:20).

Около осемдесет процента от слушателите на Исус изкарваха хляба си от селско стопанство.

Много от тях бяха овчари. Те живееха заедно с овцете на пасбището. Нямаше стадо, което да отиде на паша без овчар. Овчарите не излизаха в отпуск. Ако някоя овца се загубеше, овчарят я намираше.

Когато някой паднеше, той я носеше. Когато се наранеше, той я лекуваше.

Овцете не са много умни. Те се отклоняват към бързите потоци, за да утолят жаждата си, но там вълната им се накисва във водата, натежава и те се давят. Ето защо им трябва пастир, който да ги води “при тихи води” (Пс. 23:2). Овцете нямат природни средства за защита като лапи, рога или нокти.

Те са безпомощни. Имат нужда от пастир с “жезъл и... тояга” (Пс. 23:4), който да ги пази. Те нямат чувство за ориентация. Трябва им някой, който да ги води “по прави пътеки” (Пс. 23:3).

И на нас ни трябва. Защото и ние често затъваме във води, до които изобщо не е трябвало да се доближаваме. Нямаме никаква естествена защита срещу лъва, който обикаля и търси кого да погълне.



Pages:   || 2 | 3 |
 


Похожие работы:

«1 Цель и задачи освоения дисциплины Цель дисциплины – дать необходимые знания по основным разделам философии: онтологии, гносеологии, антропологии, аксиологии, истории философии. В процессе изучения дисциплины необходимо решить следующие задачи: - дать представление о предмете философии и значении философского знания в современной культуре; - изучить структуру философского знания, познакомить с категориальным и понятийным аппаратом данной области знания; - формирование философского,...»

«www.bizdin.kg Ч. Дж. Турдалиева ЗАПАДНЫЕ ПУТЕШЕСТВЕННИКИ И ИССЛЕДОВАТЕЛИ О КЫРГЫЗАХ И КЫРГЫЗСТАНЕ (вторая половина XIX– начало XX вв.) Бишкек – 2009 www.bizdin.kg УДК 94 (47) ББК 63.3 (2Ки) Т 87 Рекомендована Ученым советом Американского университета в Центральной Азии Ответственный редактор: А.А. Асанканов, член-корр. НАН КР, доктор исторических наук, профессор Рецензенты: Дж. Дж. Джунушалиев, член-корреспондент НАН КР, доктор исторических наук, профессор Ч. Ж. Чотаева, доктор исторических...»

«Российская академия наук Институт Дальнего Востока ЛиБо Дух старины Поэтический цикл Перевод и исследования Москва Издательская фирма Восточная литература 2004 УДК 821.582 ББК 84(5Кит) Л55 Составление, перевод с китайского, комментарии, примечания С. А. Торопцева Редактор издательства Р. И. Котова ЛиБо Л55 Дух старины : Поэтический цикл : Пер. и исслед. / Ли Бо ; Сост. С.А. Торопцев; Науч. совет История мировой культуры. — М.: Вост. лит., 2004. — 224 с.: ил. — ISBN 5-02-032667-4 (в обл.)....»

«Вильгельм Райх                        Анализ характера              Wilhelm REICH    СНАRACTERANALYSIS          Перевод с английского Е. Поле  Под редакцией С. Бобко и В. Ряшиной                    Серия основана в 1999 году    2 | С т р а н и ц а       УДК 820(73)  ББК 84(7 США) Р 12  Р 12    Райх Вильгельм  Анализ характера: Пер. с англ. Е. Поле.  М: Апрель Пресс, Издво ЭКСМО Пресс, 2000.  528 с. (Серия Психологическая коллекция)    ISBN 5040044216   ...»

«Центр религиоведческих исследований и международных духовных отношений Иващенко А.В. История еврейской общины Донецка Донецк Издатель Заславский А.Ю. 2014 УДК 93/94](=924.5=30-088) ББК 63.3(4Укр-4Дон)+63.5(4Укр-4Дон) И24 Рецензенты: Козловский И.А., кандидат исторических наук; Иванченко В.И., кандидат философских наук; Луковенко И.Г., кандидат исторических наук. Рекомендовано к изданию редакционным советом Центра религиоведческих исследований и международных духовных отношений, протокол № 3 от...»

«ПЕРЕВОДЫ И П У Б ЛИК А Ц ИИ К. Дж. Мартин ОТРИЦАНИЕ В ЛОГИКЕ БОЭЦИЯ* Предис ловие научного редактора перевода В предлагаемой обширной статье Кр. Мартин анализирует трактаты Боэция сцелью уточнить логическую систему Боэция и место его трактатов в истории логики1. Автор вступает в дискуссию с основными современными авторами, пишущими о логике Боэция. Большинство из них трактуют систему гипотетических силлогизмов Боэция как вариант пропозициональной логики. Автор показывает, что изучение языка...»

«А.Леонидов История арийцев Факты против домыслов 2011 год. А.Леонидов История арийцев Факты против домыслов Уфа 2011 1 ivagant.ru УДК 82–93 ББК 84(2Рос=Рус) 6–44 Л47 Леонидов А. История Арийцев. Факты против домыслов [Текст]. – Уфа: Вагант, 2011. – 287 с. Кто мешает спокойно спать арийским костям?- задает вопрос автор, профессиональный историк, кандидат социологических наук. Казалось бы, избранная нами тема – история древнеарийской этнической общности – академична и относится к древнему миру....»

«Заведующий кафедрой теории и истории государства и права филиада4*ГСУ в г. Костроме А.А. Турыгин 2S- 201$ ОТЧЕТ КАФЕДРЫ ТЕОРИИ И ИСТОРИИ ГОСУДАРСТВА И ПРАВА Кафедра теории и истории государства и права (ТГиП) является одним из основных учебно-научных структурных подразделений филиала ФГБОУ ВПО Российский государственный гуманитарный университет в г. Костроме; является подразделением, организующим учебно-методическую и научную деятельность по реализации учебного процесса по специальности 030900...»

«КЛАССИКИ ПСИХОЛОГИИ XX ВЕКА FOUNDATIONS OF PSYCHOHISTORY LLOYD DEMAUSE CREATIVE ROOTS, INC. P.O. BOX 401 Planetarium Station New York, New York 10024 ПСИХОИСТОРИЯ Л Л О Й Д ДЕМОЗ ББК88 Д31 Lloyd deMause Foundations of Psychohistory Перевод с английского Шкуратова А. Д31 Ллойд Демоз Психоистория Ростов-на-Дону: Феникс, 2000. — 512 с Психоистория - новая самостоятельная наука об исто­ рической мотивации. Она убедительно доказывает, что от прогрессивного развития стилей воспитания детей зависит...»

«В. Вихнович ИУДАИЗМ ПИТЕР* Москва - Санкт-Петербург • Нижний Новгород • Воронеж Ростов-на-Дону • Екатеринбург • Самара • Новосибирск Киев • Харьков • Минск 2006 Всеволод Львович Вихнович Иудаизм Серия Религии мира Главный редактор Е Строганова Заведующий редакцией Л Винокуров Руководитель проекта М. Трофимова Художественный редактор С. Маликова Выпускающий редактор Е. Егерева Литературный редактор Е. Пурицкая Корректоры М. Одинакова, Н. Шелковникова Верстка Л. Егорова ББК 86.36 УДК Вихнович В....»

«Генри Бэзил Лиддел Гарт 1914. Правда о Первой Мировой Генри Бэзил Лиддел Гарт 1914. Правда о Первой Мировой От редакции Вниманию читателя предлагается одна из первых работ знаменитого британского историка Бэзила Генри Лиддел-Гарта. Увидевшая свет в 1930 году, она была переведена на русский язык и опубликована Воениздатом в 1935 году, но с тех пор ни разу не переиздавалась. О Первой Мировой войне написано огромное количество книг – документальных и мемуарных, обзорных и посвященных отдельным...»

«ФЕДЕРАЛЬНОЕ АГЕНТСТВО ПО ОБРАЗОВАНИЮ Государственное образовательное учреждение высшего профессионального образования ТЮМЕНСКИЙ ГОСУДАРСТВЕННЫЙ АРХИТЕКТУРНО-СТРОИТЕЛЬНЫЙ УНИВЕРСИТЕТ Кафедра гуманитарных и социальных наук Осинцева Н.В.. КУЛЬТУРОЛОГИЯ СБОРНИК ЗАДАНИЙ ДЛЯ САМОСТОЯТЕЛЬНОЙ РАБОТЫ СТУДЕНТОВ всех специальностей очной и заочной формы обучения Тюмень, 2008 УДК ББК: Ю 66 0 – 73 Осинцева Н.В. Культурология: сборник заданий для самостоятельной работы студентов всех специальностей очной и...»

«УДК 338 ББК 66.3(5Кит)0 Хэ 99 Рекомендовано к печати Ученым советом Института философии РАН Издание осуществлено при финансовой поддержке КБ Гарант-Инвест (ЗАО) Перевод с английского: Н.С. Петрин Перевод авторского предисловия к русскому изданию с китайского, контрольная сверка перевода с изданием доклада на китайском языке: д.ф.н. Буров В.Г. Хэ 99 Обзорный доклад о модернизации в мире и Китае (2001—2010) / Пер. с англ. под общей редакцией Н.И. Лапина/Предисл. Н.И. Лапин, Г.А. Тосунян. М.:...»

«Вестник Томского государственного университета. Филология. 2013. №5 (25) УДК 82.091.03 А.С. Янушкевич ПРОЧТЕНИЕ И ИЗОБРАЖЕНИЕ МИРООБРАЗА РИМА В РУССКОЙ ПОЭЗИИ 1800–1840-х гг. В центре статьи история вхождения в русскую поэтическую культуру Золотого века мирообраза Рима. Идеи всемирной отзывчивости русской литературы нашли свое отражение в освоении ментальных текстов других культур. В этом контексте мирообраз Рима приобрел репрезентативный смысл. Каждая эпоха русской общественной жизни...»

«В. Г. Борисова КОЛЛЕКЦИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫ В ФОНДАХ САХАЛИНСКОЙ ОБЛАСТНОЙ НАУЧНОЙ БИБЛИОТЕКИ Сахалинская областная научная библиотека – одна из самых молодых в Российской Федерации. Она создана 12 августа 1947 г. и в будущем году будет отмечать свое 60-летие. Ее общий фонд на 1 января 2006 г. насчитывает 650 тыс. единиц хранения. Краеведческий фонд мы считаем золотым фондом библиотеки. На 1 января 2006 г. в нем 16600 книг, названий – 5700. С 1947 г. библиографы библиотеки ведут...»

«ТРБОО Сибирское Экологическое Агентство Кафедра начального и дошкольного образования ТОИПКРО Отдел духовно-нравственного воспитания ТОИПКРО ХОЗЯИН СВОЕЙ ЗЕМЛИ СБОРНИК ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫХ ПРОГРАММ ПЕДАГОГОВ ДОШКОЛЬНЫХ ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫХ ОРГАНИЗАЦИЙ ТОМСКОЙ ОБЛАСТИ Томск 2014 УДК 371.39.214.11 ББК 74.200.58 Х706 Х706 Хозяин своей Земли : Сборник образовательных программ педагогов дошкольных образовательных организации Томскои...»

«ДИССЕРТАЦИИ НА ТЕМЫ РУССКОЙ ЦЕРКОВНОЙ ИСТОРИИ, ЗАЩИЩЕННЫЕ В 2006 ГОДУ Диссертации на темы церковной истории, защищенные в научных учреждениях Российской Федерации в 2006 году * Абдулов Наиль Талгатович. Уфимская епархия в системе государствен но церковных отношений: 1917–1991 гг.. Диссертация на соискание ученой степени кандидата исторических наук, выполнена в Башкирском государ ственном университете. Андреева Елена Владимировна. Монастыри Екатеринбургской епар хии: административно...»

«Учредитель и издатель ФГУП ЦНИИ Центр НОВОСТИ РОССИЙСКОГО СУДОСТРОЕНИЯ (статистика, анализ и прогнозы в промышленности) электронное периодическое издание ЭЛ № ФС 77-34107 Выпуск № 6 (июнь 2012 г.) Содержание Официальная хроника 3 Оборонно-промышленный комплекс 6 Судостроение 9 Военно-Морской Флот 42 Зарубежная информация Нанотехнологии в промышленном производстве Годы, люди, события, разное Исторические хроники Их именами названы суда Морские рассказы Главный редактор: Петухов О.А. Выпускающий...»

«Древлеправославная Поморская Церковь Латвии Рижская Гребенщиковская старообрядческая община СтароверчеСкая книга Латвии 1989–2012 Составитель Ил. И. Иванов Рига Рижская Гребенщиковская старообрядческая община 2013 УДК 27(474.3)(01) С773 Староверческая книга Латвии 1989–2012 / сост. Ил. И. Иванов. – Рига: Рижская Гребенщиковская старообрядческая община, 2012. – 48 с. Vecticbnieku grmata Latvij, 1989–2012/ sastdtjs Illarions Ivanovs. – Rga: Rgas Grebenikova vecticbnieku draudze, 2013. – 48. lpp....»

«АКАДЕМИЯ НАУК АЗЕРБАЙДЖАНСКОЙ ССР ИНСТИТУТ ИСТОРИИ ИГРАР АЛИЕВ НАГОРНЫЙ КАРАБАХ: ИСТОРИЯ. ФАКТЫ. СОБЫТИЯ Издательство Элм Баку - 1989 Алиев Играр Нагорный Карабах: История. Факты. События. — Баку: Элм, 1989.— 104 с. В брошюре дан краткий очерк истории Нагорно-Карабахской автономкой области со времен глубокой древности до наших дней. В ней критически рассматриваются факты и события, приведшие К трагическим последствиям, потрясшим не только Азербайджан и Армению, но и всю нашу страну. Брошюра...»














 
© 2014 www.kniga.seluk.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, пособия, учебники, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.