WWW.KNIGA.SELUK.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, пособия, учебники, издания, публикации

 

Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 11 |

«РАДИОСРЕДАТА 2001–2010 © Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров – съставители, 2011 © Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров, Кирил Конов, Емилия Станева, ...»

-- [ Страница 1 ] --

РАДИОСРЕДАТА

2001–2010

© Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров – съставители, 2011

© Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров, Кирил Конов,

Емилия Станева, Весислава Антонова – автори, 2011

© Издателство “Фабер”, 2011

ISBN: 978-954-400-507-8

РАДИОСРЕДАТА

2001–2010

ПРОГРАМИ

АУДИТОРИЯ

РЕКЛАМА

ЦИФРОВИЗАЦИЯ

София, 2011 Книгата се издава в рамките на научния проект „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифровизация: 1999–2012 г.“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието, младежта и науката.

СъДъРжАнИЕ УВОДнИ ДУМИ

1. ЕЛЕКТРОннАТА МЕДИЙнА СРЕДА: 2001–2010 г.

ПРЕХОД И ЦИФРОВИЗАЦИЯ

1.1. Водещи тенденции

1.2. Главни периоди.

1.3. Медиен преход. Етапи и тенденции.

1.4. Принципи на Европейския съюз в аудио-визията.

1.5. Цели, задачи и етапи.

1.6. Индикатори и методология

1.7. Видове дейности

1.8. Резултати.

2. ДЕМОГРАФСКА КАРТИнА: 2001–2006 г.

2.1. Население по местоживеене, пол и етническа група.

2.2. Население по области, етническа група, местоживеене и майчин език.

2.3. Изводи

3. ДЕМОГРАФСКА КАРТИнА: 2007–2010 г.

3.1. Население по местоживеене, пол и възраст.

3.2. Население по планови райони и работна сила.

3.3. Население по планови райони в зависимост от интернет потреблението

3.4. Изводи

4. ПЛАнОВИ РАЙОнИ: 2001–2006 г.

4.1. Северозападен район.

4.2. Северен централен район.





4.3. Североизточен район.

4.4. Югозападен район.

4.5. Южен централен район.

4.6. Югоизточен район.

4.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район

4.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район................. 4.9. Райони за целенасочено въздействие и териториален обхват.......... 4.10. Изводи.

5. ПЛАнОВИ РАЙОнИ: 2007–2010 г.

5.1. Северозападен район.

5.2. Северен централен район.

5.3. Североизточен район.

5.4. Югозападен район.

5.5. Южен централен район.

5.6. Югоизточен район.

5.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район

5.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район................. 5.9. Югозападна и Южна централна България.

5.10. Северна и Югоизточна България.

5.11. Изводи.

6. РАДИООПЕРАТОРИ. ОБХВАТ, ФОРМАТИ И нАЧИн нА РАЗПРОСТРАнЕнИЕ: 2001–2006 г.

6.1. Лицензирани обществени радиооператори с национален обхват.. 6.2. Лицензирани радиооператори с регионален и местен обхват.......... 6.3. Радиовериги.

6.4. Оператори, които осъществяват радиодейност по §9а, ал. от ПЗР на ЗРТ.

6.5. Оператори, които осъществяват радиодейност по §9а, ал. от ПЗР на ЗРТ.

6.6. Оператори, които осъществяват радиодейност по § 9а, ал. от ПЗР на ЗРТ.

6.7. Оператори, които разпространяват радиопрограми по кабел и сателит с удостоверения за регистрация

6.8. Изводи

7. ДОСТАВЧИЦИ нА РАДИОУСЛУГИ. ОБХВАТ, ФОРМАТИ И нАЧИн ЗА РАЗПРОСТРАнЕнИЕ: 2007–2010 г.

7.1. Лицензирани доставчици на радиоуслуги с национален обхват..... 7.2. Лицензирани доставчици на радиоуслуги с регионален и местен обхват.

7.3. Радиовериги.

7.4. Лица, които осъществяват радиодейност по §9а, ал. 1 и ал. от ПЗР на ЗРТ.

7.5. Лица по § 9а, ал.2 от ПЗР на ЗРТ.

7.6. Оператори, които разпространяват радиопрограми по кабел и сателит с удостоверения за регистрация

7.7. Изводи

8. РАДИОАУДИТОРИЯ. 2001–2006 г. TNS/Tv plaN И MarkeT liNkS.... 8.1. Национална радиоаудитория.

8.2. Аудитория на БНР. Market Links.

8.3. Регионални аудитории. TNS/tv plan. Market Links.

8.4. Изводи

9. РАДИОАУДИТОРИЯ: 2007–2010 г. TNS/Tv plaN, MarkeT liNkS.... 9.1. Национална радиоаудитория.

9.2. Аудитория на БНР. TNS/tv plan и Market Links.

9.3. Регионални аудитории. TNS/tv plan, Market Links.

9.4. Медийно поведение.

9.5. Изводи

10. РЕКЛАМА И ПАЗАР: 2002 – 2006 г.





10.1. Бюджети.

10.2. Радиопазар.

10.3. БНР.

10.4. Изводи.

11. РЕКЛАМА И ПАЗАР: 2007–2010 г.

11.1. Бюджети.

11.2. Радиопазар.

11.3. БНР.

11.4. Изводи.

12. ЦИФРОВО РАДИО. ПРОГнОЗИ И ПЕРСПЕКТИВИ

12.1. Радиоразпръскване.

12.2. Цифрови стандарти.

12.3. Политики на Европейския съюз.

12.4. Политика на Република България.

12.5. Изводи.

13. РАДИОДЕЙнОСТ В РЕПУБЛИКА БъЛГАРИЯ: 2001–2006 г.

ОСнОВнИ ТЕнДЕнЦИИ.

13.1. Радиосреда. Обхват, формати и програми

13.2. Радиоаудитория и пазар

13.3. Радиореклама. Пазарни стратегии

14. РАДИОДЕЙнОСТ В РЕПУБЛИКА БъЛГАРИЯ: 2007–2010 г.

ОСнОВнИ ТЕнДЕнЦИИ.

14.1. Радиосреда. Обхват, формати и програми.

14.2. Радиоаудитория и пазар.

14.3. Радиореклама. Пазарни стратегии.

15. ЗАКЛЮЧЕнИЕ.

16. БИБЛИОГРАФИЯ.

16.1. Обща

16.2. Цифрово радио

Да се изследва обстойно и задълбочено развитието на радиосредата за времето от 2001 г. до 2010 г., се оказа начинание първо по рода си, особено трудно и рисковано. На първо място, радиосредата е неравномерно развита, в отделните планови райони тя има различна плътност, в южните райони има много повече радиопрограми, отколкото в северните. На второ място, радиосредата е твърде разнородна, наблюдават се съществени различия по отношение на търговските и обществените оператори, на програмите с общ/политематичен профил и със специализиран профил. На трето място, радиосредата показва различия при динамиката на аудиторията, пазарните дялове на радиостанциите, развитието на рекламните им бюджети.

Това научно изследване е първо по рода си.

Подобен цялостен преглед в развитието на радиосредата във второто десетилетие на прехода досега не е правен. С изключение на двата доклада на СЕМ относно развитието на радио– и телевизионната дейност през 2001– 2002 г. и 2001–2006 г. отсъства друго панорамно изследване на радиосредата за това десетилетие. Подобен систематичен преглед е много необходим, защото създава обща визия за развитието и промяната на радиосредата, което позволява да се представят някои основни тенденции и да се формулират важни изводи за процесите, които предстоят в радиосредата в близко бъдеще.

Избраният научноизследователски подход е комплексен, той използва инструменти от медиазнанието, емпиричната социология, социалната демография, статистиката, медийната регулация, медийната икономика, рекламата и маркетинга, цифровите технологии. Радиосредата се анализира на много широк фон – от гледище на особеностите на медийния преход, на спецификите на демографската среда, на различията в разделянето на страната на планови райони. Отчита се разположението на програмите в двете икономически зони на страната, развитието на радиоформатите, динамиката на националната и регионалните аудитории, развитието на радиопазара и рекламата, цялостното развитие на радиодейността, перспективите пред цифровото радио.

Комплексното изследване се осъществява върху богата фактология. То е адресирано към широк кръг от читатели – медийни изследователи, студенти по журналистика, специалисти по медийна икономика, маркетинг и реклама, по медийно право и медийна регулация, културолози, политици, експерти по социално управление.

Изследователският колектив е убеден, че такова цялостно изследване на медийната среда задължително трябва да се прави на всеки десет години, защото събраната в него обобщена и осмислена информация позволява сравнителен анализ на минали и бъдещи действия в сферата на радиодейността и ясно показва нейните основни предимства и недостатъци, но и реалните дефицити. Това дава необходимата професионална аргументация за вземането на определени решения, от които зависят развитието и просперитетът на медийния сектор като цяло.

Това научно изследване е много актуално.

То се основава на комплексен подход – извършените анализи, изводи и оценки се правят върху широка фактологична основа, която хвърля светлина върху множество процеси в социалната среда. Радиосредата е важна част от социалния живот. Тя е неотделима от промените в социалната демография на страната, от динамиката на населението в градовете и селата. От политиките, провеждани в областта на медийното законодателство и регулацията, при осъществяването на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване, при разгръщането на медийното потребление и защитите на потребителя от вредно съдържание.

Това научно изследване е особено трудно.

В него е събрана, систематизирана и анализирана огромна по обем информация, която обхваща интересните години от второто десетилетие на прехода. В процеса на работата научният колектив се придържаше към смелата идея, че подготвя всъщност своеобразна енциклопедия за развитието на българското радио във второто десетилетие на прехода: 2001–2010 г.

В обобщен вид, се представя цялостният образ на радиосредата – като част от медийния преход, от демографските, социалните и медийните процеси в страната. Тя е разгледана в контекста на националната и регионалните радиоаудитории в най-големите български градове, на динамиката на пазара и радиорекламата на фона на перспективите пред цифровото радио и цифровата телевизия. Изследването има многобройни посоки и използва инструментариум, който е взет от различни науки. При такъв голям обем от факти е необходима много висока прецизност. Научният колектив през цялото време се ръководеше от разбирането, че всеки факт подлежи на многократни проверки, което не е застраховка от възможни пропуски и неточности. Като автори и редактори положихме максимални усилия те да бъдат сведени до минимум.

Това научно изследване е твърде рисковано.

Широтата на избрания научноизследователски подход крие опасности от потъване в океана на фактите, защото те илюстрират многобройни събития и медийни процеси от твърде дълъг период, който никак не е лесен за систематизация, анализ и осмисляне. Научният колектив направи необходимото, за да не потъне в медийната фактология, да я подреди и я систематизира, като същевременно извади на повърхността основните тенденции в развитието на радиосредата.

Цялостният анализ се основава на два отделни периода: 2001–2006 г.

и 2007–2010 г. На пръв поглед те изглеждат асиметрични по времетраене, но медийното време тече по друг начин, то невинаги съвпада с обичайната темпоралност. Периодът от 2001 г. до 2006 г. в медиен смисъл дори е по-кратък, защото не е толкова богат на медийни събития. Периодът от 2007 г. до 2010 г. в медийно отношение е по-дълъг, защото е изпълнен с много важни медийни събития – новия старт на лицензирането на радиопрограми; основните промени в медийното законодателство, които направиха възможно лицензирането на програми, предназначени за цифрово разпространение; въвеждането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги в ЗРТ, провеждането на конкурси за нови радиопрограми в редица населени места. След 2006 г. слушането на радио онлайн и интернет потреблението бързо навлязоха във всекидневието на българина, което изцяло промени неговото медийно потребление.

И не на последно място – развитието на неправителствения медиен сектор, създаването в този период на органи за саморегулация на медийната среда като фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ и сдружение „Национален съвет за саморегулация“, които основават решенията си на Етичен кодекс на българските медии и на Национални етични правила за реклама и търговска комуникация.

Научният анализ в две части: „Радиосредата 2001–2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация“ и „Телевизионната среда: 2001–2010 г. Програми, аудитория, реклама, регулация, цифровизация“ ще бъдат достъпни на адресите: www.newmedia21.eu и www.faber–bg.com Какъв е изследователският принос на всеки от членовете на научния колектив:

Доц. д-р Маргарита Пешева е автор на първи раздел. Електронната медийна среда: 2001–2010 г. Преход и цифровизация, на втори раздел Демографска картина 2001–2006 г., на трети раздел Демографска картина 2007– 2010 г., на четвърти раздел Планови райони: 2001–2006 г., на пети раздел Планови райони 2007–2010 г., на шести раздел Радиооператори 2001–2006 г. Обхват, формати и начин на разпространение, на осми раздел Радиоаудитория:

2001–2006 г., на девети раздел Радиоаудитория 2007–2010 г., на 9.4. Медийно поведение от девети раздел, в съавторство с проф. дфн Милко Петров, на тринадесети раздел Радиодейност: 2001–2006 г. Основни тенденции, на четиринадесети раздел Радиодейност: 2007–2010 г. Основни тенденции и на заключение. С проф. дфн Милко Петров е съавтор на Уводни думи.

Въз основа на данни, получени от националния обществен оператор Българско национално радио и негови отчети пред Съвета за електронни медии за дейността му през този период доц. д-р Маргарита Пешева е подготвила и подразделите: т. 6.1.2 от шести раздел, т. 7.1.1 от седми раздел, т. 8. от осми раздел, т. 9.2 от девети раздел, т. 10.3 от десети раздел и т. 11.3 от единадесети раздел.

Емилия Станева, директор на дирекция „Лицензиране и регистриране“ в Съвета за електронни медии, е автор на седми раздел Доставчици на радиоуслуги. Обхват, формати и начин на разпространение: 2007–2010 г.;

Проф. дфн Милко Петров е съавтор на Уводни думи и на 9.4. Медийно поведение от девети раздел Радиоаудитория 2007–2010 г.

Проф. д-р Кирил Конов и доц. д-р Лилия Райчева са автори на дванадесети раздел Цифрово радио. Прогнози и перспективи.

Весислава Антонова, журналист от в. Капитал е автор на десети раздел Радиореклама 2001–2006 г. и на единадесети раздел Радиореклама: 2007– 2010 г.

Научното изследване е под редакцията на доц. д-р Маргарита Пешева, проф. дфн Милко Петров и доц. д-р Лилия Райчева, които са съавтори на Библиография. Редактор е Гриша Атанасов.

Този изследователски проект стана възможен благодарение на фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието, младежта и науката. Искаме да им благодарим за предоставената ни възможност да осъществим това научно изследване.

Много сме задължени на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ като бенефициент на проекта и специално на неговия ректор – проф. дпн Пламен Легкоступ, за оказаната ни подкрепа в хода на изследването.

Дължим специални благодарности на ръководството на Българското национално радио и специално на неговия генерален директор г-н Валерий Тодоров за професионалната подкрепа при събирането на емпиричните данни, които се отнасят до развитието на БНР през това десетилетие.

Особено сме задължени на рекламна и медия агенция Пиеро 97, която ни предостави всички необходими данни за развитието на радиорекламата в това десетилетие.

Отправяме благодарности към агенциите TNS/tv plan и Market Links, които ни предоставиха данни за развитието на радиоаудиторията през 2001– 2010 г.

Дължим благодарност и на ръководството на Националния статистически институт, който любезно ни предостави допълнителни данни за демографската картина в Република България в последните години.

Искаме да благодарим и на издателство „Фабер“ – гр. Велико Търново, което професионално и с вещина публикува този научен труд.

Отправяме благодарности към всички наши колеги и приятели, които в продължение на дълги месеци заедно с нас споделяха трудностите при осъществяването на това научно изследване.

София, 18 април 2011 г.

1. ЕЛЕКТРОннАТА МЕДИЙнА СРЕДА:

2001–2010 Г. ПРЕХОД И ЦИФРОВИЗАЦИЯ 1.1. Водещи тенденции Електронната медийна среда включва доставчици на аудио-визуални медийни услуги, които създават и разпространяват радио- и телевизионни програми чрез наземно радиоразпръскване, кабел, сателит, както и предприятия, които разпространяват електронни съобщения, в това число български и чужди програми. В нейните граници се включват разнообразните форми на комуникация и съдържание в интернет, генерирано в сайтове, блогове, социални мрежи, чатове, лична кореспонденция и др.

Аудио-визуалните медийни услуги се разделят на линейни (радио- и телевизионни програми) и нелинейни (видео по заявка, електронно здравеопазване, електронен бизнес и др.). С въвеждането на Директивата за аудиовизуалните услуги от 2007 г. в Закона за радио и телевизия през 2010 г. доставчиците на нелинейни медийни услуги подлежат на регистрация в Съвета за електронни медии (СЕМ).

Радио- и телевизионните програми се различават в зависимост от техния обхват, начин на разпространение, съдържание и времетраене. Те могат да бъдат с национален, регионален или местен обхват, да се разпространяват чрез наземно радиоразпръскване, по кабел, сателит или онлайн, да имат общ/политематичен или специализиран профил, да излъчват 24 часа или да предлагат програми с друго времетраене. Република България е върховен суверен на радиочестотния спектър, който подлежи на регулация чрез редица нормативни актове – Закон за електронните съобщения, Закон за радиото и телевизията, План за въвеждане на цифрово наземно радиоразпръскване DVB–T в Република България и др.

Органите, които регулират електронната медийна среда, са: Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която регулира преноса на електронните съобщения, и Съветът за електронни медии (СЕМ), който регулира аудиовизуалните медийни услуги и радиоуслугите. Измененията в ЗРТ през 2010 г.

дават следната дефиниция на аудио-визуална медийна услуга (радиоуслуга):

„Услуга, така както е определена в чл. 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С115 от 9 май 2008 г.), която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудио-визуални предавания/радиопредавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения“ (ЗРТ, чл. 2, ал. 2, ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.).

Същевременно ЗРТ дава и нови дефиниции на аудио-визуално предаване и радиопредаване, като в тях се включват и предаванията по каталог.

Разпоредбите на ЗРТ не се отнасят до електронните варианти на вестници и списания, както и до личната кореспонденция на ограничен брой адресати чрез електронни съобщителни мрежи, но те участват в изграждането на съвременната електронна медийна среда, която все повече зависи от съдържанието, създавано в интернет сайтовете за новини и развлечения, блоговете, социалните мрежи, онлайн търговията, онлайн образованието, електронната преса и др.

Органите за саморегулация на електронната медийна среда са: фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ и сдружение „Национален съвет за саморегулация“. Те основават решенията си на Етичен кодекс на българските медии и на Национални етични правила за реклама и търговска комуникация.

В Република България електронната медийна среда през второто десетилетие на прехода се отличава с няколко водещи тенденции:

– В първото десетилетие на прехода 1990–2000 г., стихийно и в отсъствието на работещо медийно законодателство, се създаде медийният сектор – ефирът се изпълни с десетки радио- и по-малко телевизионни програми, които започнаха да излъчват без необходимите законови основания за това. Първият Закон за радиото и телевизията беше приет от Народното събрание през 1996 г., но голяма част от неговите текстове бяха отменени от Конституционния съд и той не успя да заработи. Вторият Закон за радиото и телевизията беше приет през 1998 г. (ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.) и стана първият работещ медиен закон, който създаде регулаторна рамка за развитието на електронната медийна среда.

– Раздържавяването на медийната среда изпревари появата на функциониращ медиен закон, което оказа отрицателно влияние върху нейното развитие и етапи през второто десетилетие на прехода 2001–2010 г. Нейното разширяване се извърши без предварително изработена стратегия и държавна политика, на принципа „пазарът решава всичко“, което неизбежно доведе до някои отрицателни тенденции, а впоследствие – и до неизбежни компромиси в медийната сфера.

– Законът за далекосъобщенията в тези условия създаде т.нар. временна търпимост по отношение на група радио- и телевизионни оператори, чиято дейност беше узаконена чрез §14 и §16 от ЗД, които бяха започнали да работят в условията на законов дефицит и чието окончателно легализиране беше отложено във времето.

– Законът за радио и телевизия по-късно създаде норма, която уреждаше дейността на тези оператори след изчерпването на срока за действието на §14 и §16 от ЗД. Чрез §9а от ЗРТ бе въведена временна търпимост спрямо онези от тях, които бяха започнали дейността си преди приемането на първия работещ медиен закон. Действието на §9а в ПЗР на ЗРТ се изчерпва до провеждането на конкурси за съответните населени места, в които работят такива оператори. Така на практика бяха въведени два законодателни режима в лицензионния процес.

– През 1999–2000 г. първият регулаторен орган в областта на съдържанието на програмите – Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) проведе десетки конкурси за нови радиопрограми предимно в най-големите български градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и др. Така радиосредата започна да се развива приоритетно в най-големите градове и по отношение на големите градски аудитории. Това създаде известен дефицит в развитието на регионалната, и по-специално – на местната радиокомуникация, особено в пограничните райони и районите със смесено население.

– НСРТ стартира и първите телевизионни конкурси за регионални програми, които не успя да финализира. Впоследствие СЕМ беше принуден да ги отмени, най-вече поради промяната в действащото медийно законодателство, която въведе нов модел на лицензиране и регистрация на програми, излъчвани чрез ефир, кабел и сателит. С него бяха въведени нови правомощия и отговорности на двата регулатора – СЕМ и КРС, при обвързаното лицензиране на радио- и телевизионни програми, нов либерален режим за регистрация на онези програми, които се разпространяват чрез кабел и сателит.

– Република България ратифицира Европейската конвенция за трансгранична телевизия, а също и Изменителния протокол към нея (ратифицирана със закон от 38 НС на 4.12.1997 г., ДВ, бр.117 от 10.12.1997 г., обн. ДВ, бр.

32 от 8.04.1999 г., в сила от 1.07.1999 г.). Така бяха създадени предпоставки за транспонирането на общностното законодателство в националните медийни закони. Стъпка в тази посока бяха и промените, извършени в ЗРТ през 2001 г.

– Народното събрание през 2002 г. прие поправки в Закона за радиото и телевизията, които генерално обвързаха лицензионния процес с приемането на Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез аналоговото радиоразпръскване, което доведе до фактическото блокиране на лицензионния процес за период от три години. Спирането на лицензионния процес се превърна в отрицателен фактор по отношение на нормалното развитие на електронната медийна среда – нейното разширяване чрез старта на нови програми, възможностите за растеж и промяна.

– Народното събрание с тригодишно закъснение прие Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване (решение на НС от 28.09.2005 г., обн. ДВ, бр. 82 от 14.10.2005 г.), изработена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, което възобнови лицензирането на нови радио- и телевизионни програми.

Приемането на Стратегията е част от процеса на затваряне на глава 20 „Култура и аудио-визия“ в процеса на присъединяване на България към ЕС. Това беше основна законодателна предпоставка в процеса на нормализиране на електронната медийна среда.

– В началото на второто десетилетие на прехода в ЗРТ се въведе нов либерализиран режим на регистрация на радио- и телевизионни програми, разпространявани по кабел и сателит. Регистрирани бяха десетки телевизионни и по-малко радиопрограми, предназначени за такъв вид разпространение. Това за жалост доведе до влошаване на тяхното качество и проблематизиране на електронната медийна среда. Ефирът бързо се запълни с многобройни програми, които в повечето случаи не предлагаха на потребителя необходимото разнообразие и качество.

– Моделът за финансиране на двете обществени медии БнТ и БнР, заложен в Закона за радиото и телевизията (събиране на такси на база електромер), не успя да заработи. Фонд „Радио и телевизия“ не беше създаден и финансирането на обществените оператори всяка година чрез държавна субсидия, определяна от НС, ги постави в пряка зависимост от волята на правителството и управляващото мнозинство.

– През 2001–2010 г., главно поради отсъствие на политическа воля и капацитет, не бяха приети нужните промени в ЗРТ, с които да се въведе нов модел за финансиране на обществения сектор, който и днес е все така зависим от ежегодната държавна субсидия, която гласува НС и управляващото мнозинство.

– През 2006 г. СЕМ възобнови процеса на лицензиране и стартира първите конкурси за радиодейност в онези областни градове, в които такива конкурси не бяха провеждани и в някои селища, разположени в гранични райони и в райони със смесено население като Ахтопол, Велинград, Габрово, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Самоков.

– През второто десетилетие на прехода СЕМ продължи традицията на НСРТ в областта на създаването на становища по важни професионални стандарти, които се отнасят до всички оператори, до развитието на електронната среда като цяло.

– Съветът за електронни медии се опита да систематизира и осмисли практиката в развитието на аудио-визуалния сектор у нас в два последователни доклада: „Развитие на радио- и телевизионната дейност в Република България в периода 2001–2002 г.“ и „Развитие на радио- и телевизионната дейност в Република България в периода 2001–2006 г.“ (www.cem.bg) – Неправителственият медиен сектор (Българска медийна коалиция, Pro Media, Център за развитие на медиите, Център за независима журналистика, Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) в този период активно участва в обсъждането на редица важни въпроси, свързани с развитието на електронната медийна среда – промените в медийното законодателство, медийната регулация, спазването на авторските и сродните права, свободата на словото, достъпа до информация и др.

1.2. Главни периоди Възникването и развитието на електронната медийна среда в Република България условно може да се периодизира в зависимост от няколко водещи критерия. В зависимост от темповете в икономическия и политическия преход, от развитието на традиционните електронни медии, на новите онлайн медии, на журналистическите практики, на медийните технологии и др. Всеки опит за периодизация е донякъде условен, но същевременно необходим, защото внася известна систематизация в разгръщането на медийните процеси. От гледище на изброените критерии могат да се обособят няколко основни периода в развитието на електронната медийна среда у нас:

Първият период е свързан с появата на електронното радиоразпръскване, което според проф. Веселин Димитров не започва с български предавател, а с български радиопредавания1. Първото слушане на радио в България става на 25 септември 1921 г., което представлява концерт по безжичния телеграф в гр. София. Първата българска радиопублицистична творба е радиоречта на Георги Димитров против терора в България, произнесена на 24 май 1925 г. по Московската радиоразпръсквателна станция, която започва да излъчва през март 1922 г.

От ноември 1929 г. в гр. София започват пробни предавания с малка радиопредавателна станция, а от май 1930 г. започват редовните емисии на Родно радио – първата електронна медия у нас, която е предшественик на Българското национално радио и която е създадена като частна кооперация по инициатива на група български интелектуалци, начело с проф. Асен Златаров.

Първият директор на вече държавното Радио София е Сирак Скитник – известен интелектуалец за своето време. В периода 1930–33 г. „Родно радио“ поставя основите на персонифицираната журналистика (всички произведения по радиото се четат от техните автори), започват препредаванията на емисии на чужди радиостанции, първите излъчвания на други езици, църковната радиопропаганда, директните радиорепортажи и коментари. Първият етап от развитието на българското радио завършва през септември 1944 г., когато радиоразпръскването в България окончателно преминава под юрисдикцията на държавата.

Вторият период в развитието на електронната медийна среда започва от септември 1944 г. и приключва със старта на Българската телевизия през декември 1959 г. Радиото се развива възходящо през тези години, то става много популярна и влиятелна медия. Именно радиото поставя началото на персонифицираната журналистика, живите предавания от горещи събития, развива музикалното творчество, радиодраматургията, създава програмните линии и др.

За времето от 1954 г. до 1960 г. у нас просъществува и Експерименталният телевизионен център в МЕИ, който е предшественик на Българската теДимитров, В. История на радиото в България. Книга първа. С., 1994, с. 71.

левизия. Започва началото на телевизионните излъчвания в страната. Идеята за телевизия у нас принадлежи на ректора на МЕИ проф. Саздо Иванов и на доц. Кирил Кирков, които създават лаборатория на тавана на МЕИ и през 1953 г. започват опити за телевизионни излъчвания.

Първата публична телевизионна прожекция у нас се осъществява в навечерието на първи май 1954 г., като на специален телевизор в кабинета на ректора на МЕИ се излъчва филмът „Запорожец отвъд Дунава“ с продължителност около 15 минути. Това е първото в България официално телевизионно предаване по безжичен път. То се смята за официален старт на Експерименталния център на МЕИ2. Оттук насетне се излъчват пробни експериментални предавания един път седмично, а от 7 ноември 1954 г. – два пъти седмично.

Центърът на МЕИ просъществува седем години и осъществява над 500 телевизионни предавания.

Третият период в развитието на електронната медийна среда обхваща времето от декември 1959 г. до 10 ноември 1989 г., когато стартират обновителни процеси в социалната област и се създават предпоставки за раздържавяване на електронните медии и създаване на търговски медиен сектор. Започва модернизацията и многопрограмното развитие на националното радио – през седемдесетте години се създава програма Хоризонт, която се развива като национална информационна програма. Именно програма Хоризонт утвърждава националното радио като най-бързата електронна медия в отразяването на живи събития и новини. БНР създава и специализирани програми за култура, музика и образование (Христо Ботев, Орфей и Знание), както и специализирана програма за предавания на чужди езици (Радио България). Последователно стартират неговите регионални програми – Радио Варна (1934 г.), Радио Стара Загора (1936 г.), Радио Скопие (1941 г.), Радио Пловдив (1955 г.), Радио Шумен (1973 г.), Радио Благоевград (1973 г.), Радио София (2007 г.), Радио Видин (2009 г.) и Радио Бургас (предстои старт).

През декември 1959 г. е официалното откриване на Българската телевизия, която се приема от изследователите като първа на Балканите. В Западна Европа по това време малко страни имат телевизия. Светът признава съществуването на телевизия в България през 1954 г. Вестник L’Humanite, Television Francaise, бюлетинът на международната организация за радио и телевизия OІRT, Wireless World пишат, че България е страна, в която вече има телевизия. През 1956 г. Експерименталният телевизионен център в МЕИ осъществява първото външно телевизионно предаване – празничната манифестация на 7 ноември.

Телевизионната кула, като национален телевизионен предавател, тържествено е открита на 26 декември 1959 г., което се смята за рождена дата на Българската телевизия. Телевизията у нас се създава с решение на Политбюро на ЦК на БКП от април 1958 г., което е в съответствие с Директивите на 7-ия конгрес на БКП за ускорено развитие на телевизията и усвояване на производПешева, М. Дворецът на Дедал. Опит за история на Българската телевизия.

С., 1994.

ството на български телевизори. Българска телевизия се създава като Главна редакция на Българското радио. А нейният пръв директор Борислав Петров е назначен за главен редактор. В началото тя се разполага в сградата на радиото, с техника от две-три камери и персонал от 22 души. Първото директно телевизионно излъчване се осъществява на 7 ноември 1959 г. на площад „9-и септември“, откъдето съвсем младата Българска телевизия предава тържествената манифестация. Нейното официално откриване е на 26 декември 1959 г.

с пускането в експлоатация на Телевизионната кула, която заема площ от кв.м, има 14 етажа и 3 тераси. Заедно с антенната мачта тя е висока почти метра.

Съвсем в началото телевизията предава веднъж седмично, но скоро минава на две излъчвания в седмицата – едно „живо“ предаване и един филм.

През 1960 г. тя вече има три седмични излъчвания. Популярността на българската телевизия расте – в края на 1961 г. броят на телевизорите в България е 115 и в нея вече работят 80 души. През 1974 г. се въвежда цветната телевизия, в периода 1970–75 г. последователно се създават четири телевизионни центъра и две телевизионни студия в градовете Пловдив, Варна, Русе, Благоевград, Велико Търново и Враца. През 1975 г. се открива втора програма на Българската телевизия, започват и първите телевизионни мостове.

Четвъртият период в развитието на електронната медийна среда започва след 10 ноември 1989 г. и завършва през 2009 г. със законовите поправки, които се отнасят до издаването на разрешения на предприятия за изграждане на мрежи, предназначени за наземно разпространение на радио- и телевизионни програми по цифров път, както и на лицензии за национални телевизионни програми, предназначени за цифрово радиоразпръскване. В този период електронната медийна среда се разнообразява и обогатява – след 1989 г. с бързи темпове се развива кабелното разпространение на програми, усилването на потреблението на интернет, бурният растеж на информационните и развлекателните сайтове, развитието на блогосферата и социалните мрежи, разширяването на съдържанието, предавано чрез мрежата – радио- и телевизионни програми онлайн, музика, филми и сериали, сайтове на традиционни програми и популярни предавания, разнообразна лична комуникация онлайн чрез имейли, чатове, блогове и др.

До 1994 г. Българското национално радио и Българската национална телевизия са единствените електронни медии у нас, при това – под пряката юрисдикция на държавата. Процесът на създаване на търговски радио- и телевизионен сектор започва след 1994 г. В този период стихийно стартират много радио- и телевизионни програми, които излъчват без законово основание, най-вече поради отсъствие на действащо медийно законодателство. Първите конкурси за нови радиопрограми се провеждат от ДКД по решение на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) в периода 1999–2000 г., което дава значителен тласък в развитието на радиосредата и появата на първите търговски радиостанции.

През 2000 г. е стартът на първата търговска телевизия с национално покритие у нас – бТВ, няколко години по-късно лицензия получи и втората търговска телевизия с национално покритие – нова телевизия. Успоредно с това стартира и първата търговска радиопрограма с национално покритие Дарик радио, а през 2008 г. започва дейността и на третата телевизионна програма с национално покритие – ТВ2 (впоследствие Про.БГ, а днес bTv action). Появяват се и първите радио- и телевизионни програми онлайн, многобройни електронни агенции и сайтове за новини, електронни варианти на вестници и списания, което значително разширява медийната среда, все повече я поставя в услуга на зрителите и слушателите като медийни потребители.

Петият период в развитието на електронната медийна среда у нас започва през 2009 г. със старта на цифровото лицензиране. С измененията и допълненията в ЗЕС и ЗРТ от 2009–2010 г. стартира лицензирането на радио- и телевизионни програми, предназначени за цифрово радиоразпръскване. През 2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде лицензии за оператори на първите мултиплекси за разпространение на телевизионни програми по цифров път на дружествата Тауърком–България и Хану Про, с което практически започна процесът на цифровизация в Република България. През 2010 г. КРС откри конкурс и за оператор на обществения мултиплекс, предназначен за програмите на БНТ и БНР.

В периода 2009–2010 г. Съветът за електронни медии (СЕМ) служебно издаде три лицензии за национални телевизионни програми, създавани от търговски оператори и предназначени за наземно цифрово радиоразпръскване – бТВ, нова телевизия, Про.БГ и две лицензии за национална програма БНТ 1 и регионална програма БнТ – София на обществения оператор БНТ.

През 2010 г. СЕМ откри последователно три процедури на основание чл. 116е от ЗРТ за издаване на лицензии на телевизионни програми, предназначени за цифрово радиоразпръскване.

Към 31 декември 2010 г. КРС издаде разрешения за ползване на радиочестотен спектър на две предприятия – на Тауърком България ЕАД за осъществяване на електронни съобщения чрез две електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване съгласно първия етап, предвиден в Плана за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване (DVB–T) в Република България, и на Хану Про България ЕАД за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват съгласно втория етап, предвиден в Плана за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване (DVB–T) в Република България, както и за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори.

Електронната медийна среда в Република България към 31 декември 2010 г. изглежда така:

По данни на Публичния регистър на СЕМ на територията на страната осъществяват дейност 76 доставчика на медийни услуги, които притежават лицензии за създаване на 285 радиопрограми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване. От тях 44 не се създават поради липса на разрешение за разпространението им.

Три радиопрограми имат национално покритие – програмите Хоризонт и Христо Ботев на БнР и Дарик радио България. БНР, като национален обществен оператор, притежава лицензии за създаване и на програма Радио България, както и на регионалните програми, разпространявани в областните градове Варна, Пловдив, Русе, Благоевград, София, Шумен, Видин и Бургас, чийто старт е предстоящ.

25 радиопрограми се създават въз основа на лицензии с регионален териториален обхват: за областите София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Плевен, Шумен, Русе, Ямбол, Велико Търново, Хасково, Благоевград.

204 програми са лицензирани за разпространение с местен териториален обхват – в 37 града. Развитието на местните радиооператори трябва да се насърчава, особено в граничните райони. Тези оператори ефективно задоволяват потребностите на аудиторията от местна радиокомуникация, създават плурализъм на медийната среда, защитават ефира от трансгранично замърсяване.

Към общия брой радиооператори с лицензии за радиодейност трябва да се добавят и онези лица, които работят на основание на § 9а от ПЗР на ЗРТ и излъчват в 43 български града.

По данни на Публичния регистър на СЕМ в Република България към декември 2010 г. са лицензирани и регистрирани 169 телевизионни програми, в това число за наземно аналогово радиоразпръскване – 10 програми (една от които не се разпространява), за наземно цифрово радиоразпръскване – програми (към 31 декември 2010 г. официално не е стартирала DVB–T), за разпространение чрез кабел и сателит – 136 програми.

Четири телевизионни програми имат национално покритие – БнТ 1, bTv, нова телевизия и bTv action.

Българската национална телевизия е национален обществен оператор, който притежава лицензии за създаване на: програма БнТ 1 с общ/политематичен профил и национален териториален обхват; програма БнТ Море с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Варна, област Бургас и област Добрич; програма БнТ Пирин с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Благоевград и област Кюстендил; програма БнТ Пловдив с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Пловдив, област Смолян, област Кърджали, област Хасково, област Стара Загора и област Пазарджик; програма БнТ Север с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Русе, област Силистра, област Разград, област Търговище, област Габрово и област Велико Търново; и програма БнТ София с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област София град (началната дата на разпространение на програмата е август 2011 г.).

БТВ Медиа груп ЕАД е търговски оператор, който създава и предоставя за разпространение програма с наименование бТВ, с общ/политематичен профил и национален териториален обхват.

нова Броудкастинг Груп АД е търговски оператор, който създава и предоставя за разпространение програма с наименование нова телевизия, с общ/политематичен профил и национален териториален обхват.

Про.БГ Медиа ЕООД е търговски оператор, който създава и предоставя за разпространение програма с наименование bTv action (преди Про БГ), с общ/политематичен профил и национален териториален обхват.

Конкурси за издаване на лицензии за телевизионна дейност чрез наземно аналогово радиоразпръскване по региони не са провеждани от СЕМ. А с § от ЗЕС се въвежда законодателно ограничение на разрешения за индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване да се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г. Промените в нормативната база целят да обезпечат процеса на преход към DVB–T. Факт е обаче, че този преход се забавя.

Телевизионните програми, които се разпространяват чрез кабел и сателит, най-често покриват градове и селища в повече от един планов район.

От общо 136 телевизионни програми – 83 имат общ/политематичен профил, а 53 имат специализиран профил, най-често филмов или музикален. Специализираният профил значително преобладава при програмите с национален обхват, докато при регионалните програми преобладава общият (политематичен) профил. Само девет от доставчиците на аудио-визуални услуги са обществени.

В Република България осъществяват дейност и две цифрови платформи Ай Ти Ви партнърс и Булсатком, които разпространяват програми чрез сателит.

В периода 2009–2012 г. електронната медийна среда ще претърпи съществена трансформация – за страните членки на ЕС се препоръчва окончателното спиране на аналоговата телевизия да стане до началото на 2012 г. (Съобщение COM 2005/204 и Резолюция на Европейския парламент от 16.11.2005 г.). Съгласно плана „Женева 2006“ цифровата наземна телевизия трябва да бъде въведена до 31 декември 2015 г., когато окончателно трябва да бъдат изключени всички телевизионни програми, разпространявани чрез аналогово радиоразпръскване. Това ще доведе до промяна на телевизионната среда – като програми, обхват, формати. До създаване и налагане на нови телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение, и многобройни допълнителни услуги, до нови перспективи пред програмите, които се разпространяват чрез кабел и сателит.

Електронната медийна среда със сигурност ще стане по-широка, богата и разнообразна, в нея ще има повече на брой радио- и телевизионни програми, разпространявани по цифров път. Между цифровите и програмите, разпространявани по кабел, сателит и онлайн, вероятно ще има много силна конкуренция. С навлизането на цифровата наземна телевизия се очаква значително да се подобри качеството на програмите, оттук насетне много по-ефективно да се усвоява спектърът, предназначен за електронни съобщения. Това несъмнено ще е от полза за всички.

1.3. Медиен преход. Етапи и тенденции Медийният преход разглежда развитието на електронните медии в зависимост от няколко основни критерия: програмите, преносната среда, аудиторията, регулацията и саморегулацията. Към тях в последните две десетилетия у нас се добавя още един важен критерий – политическата публичност.

По отношение на радио и телевизионните програми преходът се определя от:

• медийния обхват за тяхното разпространение – национален, регионален или местен;

• медийната платформа за тяхното разпространение – ефир, кабел, сателит, онлайн;

• медийната среда, в която се разпространяват – аналогова, цифрова;

• избрания структурен модел – обществени и търговски медии;

• предлаганите аудио-визуални медийни услуги – линейни и нелинейни;

• конкуренцията между различните медии и медийни платформи.

По отношение на аудиторията медийният преход се определя от:

• динамиката на аудиториите в зависимост от медийната среда, политическата публичност и личните биографии;

• динамиката на ценностните ориентации, потребности и предпочитания на аудиторията;

• степента на лоялност към отделните програми, предавания и водещи.

По отношение на регулацията медийният преход зависи от:

• развитието на медийното законодателство;

• действията на регулаторните органи за спазването на законите и утвърждаването на европейските норми;

• лицензирането и регистрирането на нови радио- и телевизионни програми, които имат нужното качество, разнообразяват средата и задоволяват желанията на медийните потребители.

По отношение на саморегулацията преходът зависи от:

• развитието и зрелостта на органите за саморегулация;

• създаването на етични кодекси за саморегулация, формирането на етични комисии и утвърждаването на добрите медийни практики;

• развитието на корегулацията.

По отношение на политическата публичност преходът се обуславя от:

• законодателните инициативи в областта на електронните медии;

• степента на политическа и медийна свобода;

• социалните мрежи и новите инициативи на гражданското общество.

Медийният преход у нас се разви успоредно с политическия преход, който започна с политическата промяна след 10 ноември 1989 г. и с навлизането на българското общество в период на посттоталитарна демокрация. Политическият преход започна с дебатите на Кръглата маса през 1990 г., когато противопоставянето по отношение на миналото и „консенсусът „за бъдещето“ станаха условие за възможната легитимация на политическия елит“3.

Според Румен Димитров, колкото по-независими са медиите от политическите актьори, толкова по-силен е демократическият порядък4.

Няколко са главните особености на медийния преход у нас:

на първо място, дестабилизацията на държавните Българско национално радио и Българска национална телевизия под натиска на уличната демокрация, появилите се нови партии, което в първите години на демокрацията превърна техните новини и отделни предавания в своеобразен „стенвестник на промяната“, търсеща утвърждаване и доказателства предимно на улицата. на второ място, закъснялата поява на действащо медийно законодателство, което забави старта на лицензирането на нови радио- и телевизионни програми и развитие на търговската инициатива. Медийното законодателство у нас претърпя многобройни корекции и съществени промени, които отредиха различно място и тежест на двата регулаторни органа – Държавната комисия по далекосъобщения (след това Комисия за регулиране на съобщенията) и Националния съвет за радио и телевизия (след това Съвет за електронни медии) в процеса на лицензирането и регистрацията на радио- и телевизионни програми в условия на обвързана компетентност. В периода 1998–2010 г.

лицензирането на програми, предназначени за аналогово разпространение, се осъществи при действието на два различни правни режима, а от 2009 г. с няколко изменения в Закона за радиото и телевизията и в Закона за електронните съобщения бе създаден нов правен режим за издаване на лицензии за програми, предназначени за цифрово разпространение.

на трето място, закъснялото раздържавяване на ефира, което стана след 1998 г., първата вълна търговски радиопрограми получиха далекосъобщителни лицензии от Държавната комисия за далекосъобщения (ДКД) в рамките на конкурс, провеждан от междуведомствена комисия, назначена от Райчев, А., К. Стойчев. Какво се случи? С., 2004, с. 12.

Димитров, Р. Институционализиране на политически независими медийни системи в Източна Европа. – Във: Медии и преход. С., 2000, с. 17.

Виж Пешева, М. Телевизията – политическата машина, С., 1992.

министър-председателя на Република България (комисия по чл. 45 от ЗД) в периода 1999–2000 г. Тогава ДКД действаше в условията на обвързана компетентност спрямо решенията, взети от Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). В този период ДКД издаде лицензия на първата търговска телевизия с национално покритие у нас – „Болкан нюз Корпорейшън“ (бТВ), след което лицензия за телевизионна програма с национален обхват получи и нова телевизия – Първи частен канал, както и Дарик радио като първа търговска радиопрограма с национален обхват.

Съветът за електронни медии (СЕМ), като правоприемник на НСРТ, издаде лицензия за телевизионна програма с национален обхват на Про.БГ вече при друг правен режим, въведен в ЗРТ. В периода 2006–2009 г. СЕМ лицензира десетки радиопрограми, между тях и програми, които от години работят в режим на „временна търпимост“.

на четвърто място, в условия на медиен преход бяха създадени двата водещи органа ДКД (КРС) и НСРТ (СЕМ), които регулират медийната среда като пренос на електронни съобщения и като разпространение на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги. Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии за едно десетилетие извървяха дълъг път в областта на лицензирането и регистрацията на нови програми, в сферата на упражняването на мониторинг върху тях по спазването на редица изисквания на медийните закони и прилагането на правила и норми, които са общи за всички оператори – търговски или обществени.

на пето място, медийният преход даде възможност за конкуренция между обществения и търговския сектор, за разнообразяване на електронната среда, за появата и развитието на нови специализирани формати, които задоволяват специфични потребности на аудиторията. Но и за бързото разширяване на средата чрез интернет и създадените от нея нови медийни форми – информационните сайтове, сайтовете на програми и предавания, блоговете, социалните мрежи, чатовете.

на шесто място, медийният преход стана катализатор за въвеждане на нови професионални стандарти за медийно отразяване на различните изборни кампании, за изработване на онези правила, които обществените и търговските оператори трябва да спазват в условията на избори.

на седмо място, новата конкурентна среда ускори развитието на риалити форматите и развлекателните жанрове в телевизионните програми, които отправят посланията си най-вече към консуматорските страсти на човека, а не към неговата активна гражданска позиция.

на осмо място, конкуренцията между радио- и телевизионните програми се изрази главно в битката за сутрешния праймтайм. Националните телевизии, чрез разработването и налагането на нов модел сутрешни блокове, отнеха довчерашното превъзходство на радиото в този часови пояс. Сутрешните блокове на телевизиите опасно се доближиха до говорния радиоформат, което е стъпка напред в преодоляването на границата между радиото и телевизията като отделни медии, тяхното превръщане в аудио-визуални медийни услуги в новата цифрова ера.

на девето място, в областта на електронните медии се създаде и саморегулацията. През 2005 г. бе учредена фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, след което и сдружение „Национален съвет за саморегулация“, бяха приети Етичен кодекс на българските медии и Национални етични правила за реклама и търговска комуникация. Появиха се многобройни прегледи и годишни отличия за печатни и електронни медии – наградите „ Черноризец Храбър“, наградите на Съюза на българските журналисти за журналистическо творчество, призовете на медийния фестивал в Албена и др.

на десето място, беше даден старт на корегулацията и засилването на медийната грамотност. Бяха създадени влиятелни неправителствени организации в медийния сектор, които през последните години поддържат активен професионален диалог с регулаторните органи. Многократно се усили развитието на медийното образование и грамотност – специалност „Журналистика“ бе открита в редица държавни и частни университети, проблемите на медийната среда и регулация, на цифровата телевизия и новите медии редовно се обсъждат на конференции, семинари, кръгли маси и дискусии.

Медийният преход е по-скоро реплика на политическия преход, той следва духа на времето, като приема определени институционални форми под влиянието на някои политически събития – оставката на директора на Българската телевизия през 1990 г. под натиска на студентската стачка, приемането от Великото народно събрание на Основни положения на временния статут на БНР и БНТ и др.

Почти десетилетие след промяната, аналогично на европейската практика у нас, бе създаден дуалистичен модел за функциониране на обществени и на търговски медии, Народното събрание прие необходимата регулаторна рамка, създадени бяха органите, които трябва да упражняват надзор върху дейността на електронните медии.

Успоредно с извършените промени в областта на медийното законодателство и на регулацията, при електронните медии започна процес на еманципация на БНР и БНТ от идеологическата опека, тяхното отделяне от влиянието и контрола на държавата, промяна в техните програми и водещи послания.

Този процес се оказа по-дълъг от очакваното, доколкото и политическият преход не приключи в желаните кратки срокове.

Бързото разширяване, разнообразяване и усложняване на електронната медийна среда породи един от главните ефекти на медийния преход – новите политически послания, облечени в медийни образи, думи и звуци, които се превърнаха в символ на обществената промяна.

Новият речник на медийния преход включи христоматийни фрази като:

„За бога, братя, не купувайте!“ на Димитър Попов, „Днес е хубав ден за българската демокрация“ на Александър Йорданов, „Не ме гледай тъпо, българино!“ на Жорж Ганчев, „Не! На вълчата приватизация от червено-сини акули!“ на Йоло Денев. През 1994 г. в бляновете на Владимир Спасов преходът изглеждаше така: „БКП е за народна диктатура! БКП ще спре инфлацията! Ще отменим реституцията, приватизацията и ликвидационните съвети! Ще възстановим Конституцията от 1947 г.! Левът ще стане конвертируем – лев за долар!“. Преходът беше допълнително оцветен от предизборни клипове като „Последният валс“, налагането на определени цветове като партийни символи, което стана чрез изборната пропаганда от малкия екран. Електронните медии преекспонираха политическия плакат, който в ранните години на демокрацията се разгърна между „картата с черепите“ на СДС и яркооцветените седалищни части в плаката на „Нов избор“.

Българската телевизия през двайсетте години на прехода създаде публична тежест на политическите персони, изгради медийния образ на новата политическа класа, който в зората на демокрацията преливаше от утопични обещания и розов оптимизъм, често гарнирани с антикомунистическа риторика и яростно отрицание на близкото минало. Телевизията се оказа онази „разделителна бразда“, която отдели променящата се комунистическа партия от многобройните демократични партии, организации и движения, които на Кръглата маса през 1990 г. в безкрайните телевизионни часове на прякото отразяване не успяха да постигнат съгласие с комунистическата партия за оценка на миналото, но постигнаха известно съгласие за изграждане на бъдещето.

Медийният преход в посттоталитарния период бе неотделим от екранните манипулации, манипулатори и манипулогеми, които първоначално превзеха улицата, а след това – и телевизионния екран. Електронните медии станаха „хранителна среда“ за политически слухове и манипулации, но и те самите произведоха собствени медийни измами – прословутата реплика на президента Петър Младенов „Най-добре е танковете да дойдат“, многократно излъчвана в предизборното студио на СДС през 1990 г. като отговор на монтираните кадри на младите привърженици на Емил Кошлуков – в съседство с кадри от филма „Кабаре“ на Боб Фос, показващи фашистките отряди „Хитлерюгенд“. Подобен е случаят с тайното внасяне и монтиране в новините „По света и у нас“ на Българската телевизия на клип в подкрепа на Стефан Софиянски по време на общинските избори. Христоматийна медийна провокация, продължаваща традицията на мистификацията в световната журналистика, беше и „новината“ за мним ядрен взрив в атомната централа в Козлодуй в студентското телевизионно предаване „КУ–КУ“ по Българската телевизия, която предизвика паника сред населението, независимо от предупредителните надписи и шаржиращия музикален фон.

Фразеологията „червени бабички“, „реститутки“ и „сини комунисти“ беше наложена в политическия и в медийния речник с активната намеса на телевизионните камери, които в първите години на прехода често проявяваха пристрастия и необективност.

Медийният преход доведе и до голяма промяна в програмните стратегии и усилването на конкуренцията между търговските медии. В последните десет години програмните стратегии на търговските телевизии с национален обхват се фокусират върху телевизионното развлечение, което привлича зрителя предимно като обикновен консуматор на печалби, получени чрез участие в телевизионни игри и лотарии, в риалити формати, SMS аукциони и др. Зрителят упорито бива атакуван от рекламни клипове, намиращи се на границата на закона и на добрия вкус, от сериали, изпълнени с мелодрами и въздишки, от екшън филми и спортни събития.

На територията на телевизионното развлечение се създадоха и развиха водещите продуцентски компании, които наложиха на българския телевизионен поглед предавания като „Шоуто на Слави“, Sirvivor“, „Big Brother“, „Господари на ефира“, „България търси талант“ и др. Медийният преход скъси разстоянията между програмните стратегии на някои популярни комерсиални телевизии в Европа и стратегиите на българските национални търговски телевизии. И едните, и другите най-често се придържат към близки програмни и маркетингови стратегии. Медийният преход скъсява разстоянието в програмните стратегии на обществените и търговските медии, все повече търговски медии изпълняват обществени функции, а обществените са принудени да упражняват по-активна маркетингова политика. Светът се глобализира, той се разполага в полето на медийната конвергенция, медиаморфозата и цифровизацията. Засилва се ролята на новите медии и информационни технологии, все повече ставаме зависими от бурното развитие на аудио-визуалните медийни услуги и на услугите онлайн.

Медийният преход направи актуален проблема за медийната концентрация, който не е нов за Европейския съюз. Икономическите и медийните концентрации в глобален мащаб се дължат на конвергенцията на телекомуникациите, информационните технологии и електронните медии. Създават се могъщи нови отрасли, чието развитие изисква огромен финансов ресурс. А това е по мащаба и възможностите само на големите транснационални компании. Европейската аудио-визуална обсерватория прави следното тройно разграничение на концентрацията на медийната собственост: хоризонтално концентриране – при което имаме собственост и обединение на капитала между медийни предприятия от същия вид, вертикално концентриране – при което имаме собственост и обединение на капитала между медийни предприятия, развиващи дейност в областта на производството и на разпространението, и диагонално концентриране – при което имаме собственост и обединение на капитала между различни медийни предприятия, участници на медийния пазар, като телевизия, радио, печат, интернет и др.

Законът за радио и телевизия след многократни изменения не успя да уреди въпросите, отнасящи се до медийната концентрация, с изключение на забраната за хоризонтално концентриране на собственост чрез едновременно притежание на лицензии за разпространение на национална програма и за една или повече регионални програми. Медийният закон не урежда и въпроса за прозрачността на медийната собственост, който стои в основата на медийната демокрация. Медийният преход далеч не може да се смята за приключил поради необходимостта от изработване и приемане на нов медиен закон, който по-прецизно да уреди редица въпроси, отнасящи се до медийните концентрации, произхода на медийната собственост и действителните собственици в електронните медии.

Вторият важен проблем, който търси законодателното си решение, се отнася до създаването на работещ модел за финансиране на националните обществени оператори БНР и БНТ, тъй като този модел в ЗРТ не успя да проработи. За развитието на електронната медийна среда е наложително да се предложи друга професионална формула за справедливо финансиране на националните обществени оператори, която ще гарантира качеството на техните програми, оптималното им развитие на силно конкурентния радио- и телевизионен пазар. Дали тази формула ще заимства добри практики от някои развити европейски държави (например Франция), е въпрос на законодателно решение.

В последното десетилетие същинското лице на медийния преход се създава чрез интернет като медийна платформа, нова цифрова среда за пренос на традиционни и нови медии, които дават тласък за развитието на нов вид журналистика. Кросирането на стари и нови медийни форми, превръщането на класическите медии в своего рода реплика на своите онлайн варианти, разширяването на свидетелската телевизия чрез сайтовете на програмата и отделни популярни предавания с повече репортажи и постоянна връзка със зрителя във форумите, трансформацията на разследващата журналистика чрез блоговете и социалните мрежи коренно променят някои от утвърдилите се формати и медийни съдържания. Те се развиват и преобразуват, за да отговорят на нарасналите изисквания на медийните потребители. Днес реципиентите са много по-взискателни и критични, винаги готови да сменят радиостанцията или телевизионния канал, да напуснат форума, да отидат в друг блог, чат или социална мрежа.

Медийният преход се оказа фокус и смисъл на промяната – колкото технологична, толкова и културна, един поглед към електронните и печатните медии, който задължително се пропуска през „окото“ на модерните технологии, и поне засега – на могъщия цифров език. Това, което технологиите носят със себе си (фолклорното начало на интернет, слабите социални бариери, могъществото на устната комуникация, новият мрежов език, примамливата интерактивност) е основа за градежа на друга медийна поетика и естетика, която генерира ума и енергията на мрежовото общество. То бързо се превръща в алтернатива на старата медийна култура чрез продуктите, които създава – мрежова поезия или стихове за мобилни телефони, мрежова литература или мобилно транспортирани разкази, мрежова живопис и музика, картини и звуци за мобилна или 3D телевизия. Всичко, което съществува в действителността, вече се повтаря в мрежата, която ни предлага нов виртуален свят, изпълнен с открития, страсти и творчество. Свят, жаден за комуникация и превърнал комуникацията в своеобразен господар на днешната високотехнологична цивилизация.

1.4. Принципи на Европейския съюз в аудио-визията В Европейския съюз аудио-визуалната политика и развитието на медийния сектор в този период се отличават с някои основни тенденции:

– Европейската комисия все повече разглежда аудио-визуалната си политика едновременно като култура и индустрия. Комисията формулира целите си в посока на създаване на „единен пазар за аудио-визуални услуги и създаване на стратегия за развитие на производство на телевизионни програми“ (вж.

Нели Огнянова. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския съюз. София, 2005, с. 21).

– Телевизията стои в центъра на аудио-визуалната политика на ЕС, защото изпълнява особено важна роля за формиране на обществено мнение, тя има голямо влияние за функционирането на съвременното демократично общество и налагането на социалните ценности.

– Радиото не е специален обект на европейската медийна политика. Радиото, заедно с телевизията, е обект на политиките в областите на телекомуникациите и на конкуренцията (вж. Нели Огнянова. Цит. съч., с. 23).

– Филмовата индустрия, особено европейското кино, представлява специален интерес за Европейската комисия, която финансово подкрепя европейската филмова индустрия в съответствие с изискванията за държавната помощ, защитата на аудио-визуалното наследство с помощта на цифровизацията и защитата на носителите на права (вж. Пак там, с. 22).

Политиката в областта на телекомуникациите е обвързана с цялостната аудио-визуална политика на ЕС, доколкото тук се включва разпространението на програми. Новите директиви в областта на телекомуникациите „имат три ясно определени цели: насърчаване на конкуренцията, развитие на вътрешния пазар и защита на интересите на гражданите“ (Пак там, с. 24).

– Политиката в областта на интелектуалната собственост е от голямо значение за развитието на европейската аудиовизия. ЕК приема редица директиви, насочени към защитата на авторските права, интелектуалната собственост и защитените услуги, които се базират на условен достъп.

– В аудио-визуалния сектор на ЕС се налага дуалистичният модел – развитие на обществени и на търговски радио- и телевизионни програми, като се въвеждат няколко модела на финансиране на обществените медии, в някои случаи – директно от обществото чрез такси, в други на смесен режим – чрез държавна субсидия и реклама. Този дуалистичен модел в развитието на електронните медии е характерен само за страните членки на ЕС.

Тези основни принципи на ЕС в областта на аудио-визуалната политика са заложени в Закона за радиото и телевизията и в Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, приета от НС на 28 септември 2005 г. Те са формулирани и в доклада на СЕМ „Развитие на радио- и телевизионната дейност в Република България 2001– 2006 г.“ по следния начин:

– единно регулиране на обществените и на търговските оператори;

– обвързано лицензиране чрез конкурс, освен ако в ЗРТ не е посочено – свободен пазар и лоялна конкуренция;

– либерален режим на регистрация на операторите, които разпространяват програми по кабел и сателит;

– развитие на обществената телевизия, която гарантира плурализъм и защита на обществения интерес;

– окончателно хармонизиране на националното законодателство с нормативните документи на ЕС в областта на електронните медии;

– постоянен надзор върху предаванията, които могат да увредят малолетните и непълнолетните;

– въвеждане на цифровите технологии на базата на ясна и предвидима – независима регулация и институционално укрепване на СЕМ;

– стимулиране на саморегулацията, осъществявана с участието на операторите и потребителите (вж. Развитие на радио- и телевизионната дейност, доклад на СЕМ, www.cem.bg, с. 7).

При анализа на електронната медийна среда в периода 2001–2010 г. трябва да се има предвид политиката на ЕС в областта на аудио-визуалния сектор и общностното медийно законодателство. Ето някои от най-важните документи на Европейския съюз в областта на аудио-визията:

– Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ратифицирана от Народното събрание на Република България (ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., обн. ДВ, бр. 32 от 1.07.1999 г.).

– Директивите за политиката на ЕС в областта на аудио–визуалния сектор – Директива 89/55/СЕ от 3.10.1989 г. за хармонизирането на законодателните, административните и регулаторните позиции на страните членки на ЕС в областта на телевизионното разпръскване и Директива 97/36/ЕС от 3.06.1997 г. „Телевизия без граници“, които са основната регулаторна рамка за формирането и развитието на европейската аудио-визуална среда, включително и след приключването на нейната ревизия. Както и Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2007 г., наречена Директива за аудио-визуалните медийни услуги, която изменя Директива 89/552/ЕИО.

– Рамковата конвенция в защита на националните малцинства, ратифицирана от НС на Република България (ДВ, бр.78, 03.09.1999).

– Конвенцията в защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана от НС на Република България (ДВ, бр. 80, 2.10.1992 г.).

– Директивата за електронната търговия 2000/31/ЕС, която има важно значение за развитието на информационното общество. Тя е въведена в българското законодателство чрез Закона за електронната търговия (ДВ, бр. 51, 23.06.2006 г.).

България е част от глобалния проект за устойчиво развитие Дневен ред 21, в резултат от поетите ангажименти на българското правителство на срещата на върха в Рио де Жанейро през 1992 г. и в Йоханесбург през 2002 г. Устойчивото развитие е сред приоритетите на Република България и след започването на преговорите за нейното присъединяване към ЕС.

Основните цели на този анализ са свързани с формирането на цялостна и относително обективна картина на развитието на радио- и телевизионната дейност в Република България в периода 2001–2010 г., който е разделен на два отделни периода: 2001–2006 г. и 2007–2010 г. В тези два периода се търси същинската им медийна граница. Тя е не толкова приемането на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване от Народното събрание през 2005 г., колкото възобновяването на лицензирането на радио- и телевизионни програми, което започна през 2006 г.

Ето защо 2006 г. е избрана за възможна граница в развитието на електронната медийна среда у нас.

Радио- и телевизионната среда се изследва интегрално, в контекста на социалната демография, статистиката, форматите, програмите, аудиторията, пазара и рекламата, регулацията и цифровизацията. Научноизследователският анализ поставя специален акцент върху обществените оператори БНР и БНТ, които се разглеждат от гледище на технологичното си развитие, аудиторията и рекламата. А също и на тяхната готовност за цифровия преход.

Конкретните посоки на научноизследователския анализ са следните:

– демографска картина на Република България;

– планови райони и райони за целенасочено въздействие и териториален обхват;

– обхват, формати и начин на разпространение на радио- и телевизионните програми;

– радио- и телевизионна аудитория в национален мащаб и по региони;

– радио- и телевизионна дейност в национален мащаб и по региони;

– радио- и телевизионна дейност на БНР и БНТ;

– реклама и пазар на радио- и телевизионните оператори;

– медийно поведение и потребление;

– регулаторна рамка;

– цифрова телевизия.

Научноизследователският анализ е структуриран в два самостоятелни доклада: Радиосредата 2001–2010 г. Програми, формати, реклама, цифровизация и Телевизионната среда 2001–2010 г. Програми, формати, реклама, регулация, цифровизация.

В тях има общи изследователски територии – планови райони и демографска картина, медийно поведение и потребление, развитие на радио и телевизионната реклама и пазар като цяло. Това е общата научноизследователска рамка, след която следват различията при радио- и телевизионната дейност – програмите, форматите и териториалното им разпределение, развитието на програмите на БНР и БНТ, зрелостта на БНР и БНТ за прилагане на новите технологии и цифровия преход, динамиката на националната радиоаудитория и регионалните радиоаудитории, динамиката на националната телевизионна аудитория, динамиката на радио- и телевизионната реклама, изследването на медийното поведение и потребление с помощта на качествени методики, развитието на регулаторната рамка, цифровото радио и цифровата телевизия.

Такъв интегрален научноизследователски подход е нов за българските медийни анализи и той се прилага за първи път.

1.5. Цели, задачи и етапи 1.5.1. Медийни анализи у нас и в чужбина Медийните анализи у нас през последните двадесет години са неделими от медиазнанието, историята на отделните медии, медийното право, анализите на политическия и медийния преход, развитието на маркетинга, рекламата и медийната икономика, теоретичната и емпиричната социология, типологията на радио- и телевизионната аудитория. В тази интегрална медийна сфера работят известни изследователи като Веселин Димитров, Владимир Михайлов, Константин Ангов, Тодор Петев, Боян Дуранкев, Емил Владков, Кирил Конов, Петранка Филева, Нели Огнянова, Любомир Стойков, Снежана Попова, Христо Кафтанджиев, Милко Петров, Лилия Райчева, Маргарита Пешева, Георги Лозанов, Орлин Спасов, Петко Тодоров, Поля Иванова, Теодора Петрова, Лиляна Андреева, Димитър Димитров, Петър-Емил Митев, Михаил Мирчев, Христо Катранджиев, Радомир Чолаков, Райна Николова, Георги Калагларски, Михаил Мелтев, Мария Попова, Велин Станев, Лъчезар Вачков и др. Цяла серия изследвания са посветени на политическия и медиен преход (Андрей Райчев, Кънчо Стойчев. Какво се случи?, 2004; Медии и преход, 1998; Медии и митове, 2000; Маргарита Пешева. Телевизията – политическата машина, 1992; Телевизионното махало, 1993; Мария Дееничина. Между фанфарите и заклинанията, 2008; Георги Манолов. Политическият пазар, 2008;

Цената на изборите, 2009; Медиите и политиката, 2011), на медиазнанието и новите медии (Владимир Михайлов. Медийна рецепция, 1998; Медиязнание, 2009; Тодор Петев. Теории за масовата комуникация, 2004; Маргарита Пешева. Брод. Визуалната култура 2000–1986 г., 2000; Българско медиазнание. І и ІІ том, 1996, 1998; Светла Цанкова. Въведение в медиазнанието, 2007; Думите на медийния преход, 2010; Георги Калагларски. Медиите и модерния свят, 2010), на електронните медии и културата (Лилия Райчева. Творческият процес в телевизията: организация и управление, 1991; Снежана Попова. Социално време и медиен разказ 1989–2000, 2000; Мария Попова. Виртуалният човек, 2005;

Любомир Стойков. Култура и медии, 2006; Росен Гинев. Телевизията – модерният паноптикум, 2006; Журналисти по теория, журналисти на практика, 2006–2009), на медийното право и медийната регулация (Нели Огнянова. Аудио-визуална политика и законодателство на Европейския съюз, 2005; Райна Николова. Медийно и аудио-визуално право, 2010; Борислав Градинаров. Медийно право, 2010; Радомир Чолаков. Право на радио- и телевизионните организации в България: 2000; Медийно право. Речник на основните понятия, 2005;

Медийна регулация, 2003; Маргарита Пешева. Обърнатото огледало, 2003), на историята и развитието на отделни електронни медии (Веселин Димитров.

Радиопрограмата, 2007; Снежана Попова. Радиокомуникация, 1997; VIVA VOX. Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров, 2008; Седемдесет години Българско регионално радио, 2006; Маргарита Пешева. Дворецът на Дедал. Опит за история на Българската телевизия, 1995; Телевизия в преход, 1995; Поля Иванова. Втора програма Ефир 2 на БНТ 1975–2000 г., 2006; Първа програма Канал 1 на БНТ 1959–2000 г., 2005; Телевизионни жанрове, 2008; бТV – новата визия, 2008; Райна Николова. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България, 2006; Административно правно положение на обществените електронни медии в България, 2009; Лъчезар Вачков. Радио в Европа. Профили, 2007; Мануела Манлихерова. Съвременното форматно радио, 2008; Лъчезар Георгиев. Книга и печатни комуникации, 2009; Регионална журналистика, 2008), на представянето на добрите практики в САЩ и Европа и развитието на медийните формати (Милко Петров. Америка: врява и разум, 1998; Америка – социалният тропик. Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок, 2010; Лъчезар Вачков. Радиоформатът в САЩ, 2004; Радио в Европа:

профили, 2007; Вяра Ангелова. Световното радио. Модели на развитие, 2007;

Велин Станев. Американското форматно радио, 2007), на глобализацията, икономиката на медиите, рекламата и връзките с обществеността (Петранка Филева. Глобализация и медии, 2003; Икономика за журналисти, 2007;

Медиен мениджмънт, 2009; Тончо Трендафилов. Глобализацията – теории и практики, или светът, в който живеем, 2009; Силвия Цветкова – Казандзи.

Икономика и цифровизация на електронните медии, 2009; Христо Кафтанджиев. Хармонията в рекламната комуникация,1995; Образът на жените в рекламата,1998; Сексът и насилието в рекламата, 2006; Райна Николова. Рекламата и медийните потребители, 2010; Любомир Стойков. Управление на връзките с обществеността, 2007; Любомир Стойков, Валерия Пачева. Връзки с обществеността и бизнес комуникация, 2005; Валерия Пачева. Кризата под контрол, 2009), на емпиричната социология и типология на аудиторията (Христо Катранджиев. Медиапланиране на рекламната кампания, 2006;

Типология на телевизионните зрители, 2007).

Усилията на българските изследователи са най-вече в посоката на някои специализирани анализи, които разглеждат отделен медиен проблем, без да предлагат обобщен теоретичен модел на развитието на радио- и телевизионната дейност в Република България (опит за подобна систематизация беше направен от СЕМ в неговите два експертни доклада за развитие на радио- и телевизионната дейност у нас в периодите: 2001–2002 г. и 2001–2006 г.). Основно се разглежда хармонизирането на българското медийно законодателство с общностното право, с въвеждането в ЗРТ на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. Появиха се и някои изследвания в областта на медийното право и медийната икономика, на маркетинга, рекламата и интегрираните маркетингови комуникации.

Цифровизацията на електронните медии предполага разглеждането на много и различни проблеми. Да се прави научен анализ само на медийните, политическите, пазарните, икономическите, технологическите, правните и социалните аспекти на прехода към цифрова наземна телевизия, а впоследствие – и към цифрово радио, съвсем не е достатъчно. Съществува необходимост от цялостно и систематично научно изследване на електронната медийна среда на самия праг на цифровизацията – като тенденции в демографската картина, плановите райони, медийните формати, динамиката на радио- и телевизионната аудитория, особеностите при аудиториите на БНР и БНТ, динамиката на радио- и телевизионната реклама, развитието на регулаторната рамка, въвеждането на цифровата телевизия и цифровото радио. Такъв интегрален подход при анализа на електронната медийна среда ще позволи тя да се разгледа и осмисли върху достатъчно широка изследователска основа – през призмата на близкото минало, но и в контекста на близкото бъдеще.

В световен мащаб научните изследвания в областта на електронните медии се развиват много бързо. В многобройни публикации се анализират и представят разнообразни медийни проблеми – от историческото развитие на отделните медии (радио и телевизия), през техните основни модели (формати, програмиране, управление), до отношенията между електронните медии и съвременната икономика, социалното управление, маркетинга и рекламата, интегрираните маркетингови комуникации. В последните години основен приоритет в европейските медийни анализи е главно цифровият преход, преминаването от аналогова към цифрова наземна телевизия и спирането (изключването) на аналоговото разпространение на телевизионни програми. В сравнение с научните изследвания, посветени на цифровизацията на електронните медии в страните от Централна Европа, на Балканите тази медийна проблематика се разви по-късно.

В редица европейски държави като Великобритания, Франция, Италия, Испания, Германия и Гърция се появиха редица изследвания, посветени на въвеждането на цифровата наземна телевизия, нейните предимства и недостатъци. От голямо значение са докладите на Европейската комисия по този проблем. Принос към изследванията, посветени на цифровизацията, имат и някои организации като EBU, UNI–MEI, EURO–MEI, Offcom, IOM, EIM и др.

По-малко популярни са публикациите по темата, представени от научни институти и университети. База данни за тези изследвания представляват докладите на агенции и институти, които са свързани с пазарни проучвания в областта на електронните медии, като достъпът до тях често е условен.

Има няколко съществени изследвания, които се занимават с проблематиката на цифровия преход. По-важните от тях са: Digital Terrestrial Television in Europe под редакцията на Алан Браун и Робърт Пикард от 2004 г. Те са насочени главно към изясняването на техническите аспекти в процеса на цифровизация на телевизията и радиото, и по-специално – на телевизионното съдържание чрез навлизането на нови технически средства и формати като HDTV, DVB, Mobile TV, DVB–Н и др. (например Digital Television, Third Edition: Satellite, Cable, Terrestrial, IPTV, Mobile TV in the DVB Framework от Ерве Беноа от 2008 г., Digital Television: Technology and Standards от Джон Арнолд, Майкъл Фрейтър и Марк Пикеринг от 2007, Digital Television Fundamentals от Майкъл Робин и Майкъл Полин от 2000 г., HDTV and the Transition to Digital Broadcasting: Understanding New Television Technologies от Филип Чанси от 2007 г.) и др.

1.5.2. научни цели Научноизследователският проект „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифровизация: 2001–2012 г.“ си поставя няколко основни научни цели:

на първо място, да създаде цялостен теоретичен модел, който дава възможност за систематизация и анализ на процесите в развитието на електронната медийна среда у нас в последните 12 години. Това са годините на активен медиен преход, в който електронната медийна среда се структурира, стартираха стотици радиостанции и първите национални търговски телевизии, приеха се различни закони, които имат отношение към регулацията на електронната медийна среда, конституираха се регулаторните органи в областта на преноса на далекосъобщения и надзора върху радио- и телевизионните програми, създадоха се някои водещи неправителствени медийни организации, разви се и саморегулацията – беше приет Етичен кодекс на българските медии, започнаха да работят и първите етични комисии – за печат и електронни медии.

Медийните анализи, които разглеждат този период, са задължени да формулират отговори на много изследователски въпроси, които идват от медийните практики – какво е актуалното състояние на електронната медийна среда – като видове медии и медийни формати, как се изгражда нейният публичен образ, какво определя появата на различните програми, как се променят медийните практики в условията на нарастваща конкуренция, какво движи желанията и потребностите на аудиторията, каква е успешната формула за налагането на една програма на медийния пазар?

Проблемът не е само в обичайната систематика, която съдържа всеки публичен медиен регистър, а в сложното взаимодействие на основните медийни топоси – с националните и регионалните различия и особености, с националното и местното своеобразие, с местните традиции и обичаи. Този научноизследователски модел задължително минава и през биографичния разказ на отделните регионални култури, през онези герои на прехода, които електронните медии създадоха и наложиха в публичния поглед.

на второ място, изработването на нова система от медийни индикатори за описание, систематизация и сравнителен анализ на електронната медийна среда, които се основават на количествени и качествени методи за интегрално изследване на електронните медии, индустрията и пазара, развитие на технологиите, динамика на аудиторията, наистина е изследователско предизвикателство.

Емпиричната социология предлага утвърдена система от индикатори, към която се добавят индикаторите на социалната демография на страната и отделните региони, даващи яснота относно нейната медийна плътност и разнообразие. Но също и индикаторите на емпиричната социология, с нейните количествени и качествени изследвания, които представят избора, психологическите константи и мотивацията на аудиторията, която не се нуждае от много на брой, а предимно от качествени радио- и телевизионни програми, които могат да задоволят нарастващите и потребности. Тези индикатори хвърлят светлина върху динамиката в медийното потребление, в неговото развитие и преструктуриране, главно чрез разширяване на медийните занимания в мрежата, за промяната в отношението към хартиения вестник и неговия онлайн вариант, към традиционното радио и телевизия и днешните им онлайн издания, за формиране на новата медийна култура чрез блоговете, социалните мрежи, чатовете. Към тях се добавят индикаторите, които изследват динамиката на медийния пазар и рекламата, развитието на радиопазара и възможното му изкривяване, динамиката на телевизионния пазар и преструктурирането на телевизионната реклама в полза най-вече на националните търговски телевизии.

И не на последно място, онези индикатори, чрез които по-лесно може да се изследва бързото навлизане на многобройни нови технологии, които радикално разширяват приложното поле на класическата наземна телевизия – чрез уебтелевизията и мобилната телевизия, чрез нелинейни медийни услуги като видеото по заявка. Същевременно те дават възможност на традиционната телевизия да се пребори за себе си и мястото си в медийната среда, за своя рейтинг и зрители. Което е част от нейната подготовка за близкото цифрово бъдеще.

Следователно, изграждането на такъв интегрален модел, който се основава на разнообразни индикатори, несъмнено ни приближава до едно по-вярно разбиране за актуалното състояние и развитие на електронната медийна среда в първото десетилетие на новия век, за нейните перспективи в близкото бъдеще.

на трето място, привеждането на значителен по обем информационен масив от емпирични социологически данни, които проследяват прехода на електронните медии у нас в три основни периода: 2001–2006 г., 2007–2010 г.



Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 11 |
 
Похожие работы:

«ПРАВИТЕЛЬСТВО ВОЛОГОДСКОЙ ОБЛАСТИ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 14 апреля 2009 г. N 632 ОБ УТВЕРЖДЕНИИ ПОЛОЖЕНИЙ О ПАМЯТНИКАХ ПРИРОДЫ СТАРЫЙ ПАРК В ДЕРЕВНЕ БОЛЬШОЕ ВОСНОЕ, СТАРЫЙ ПАРК В ПОСЕЛКЕ ДАНИЛОВСКОЕ, СТАРЫЙ ПАРК В СЕЛЕ МИХАЙЛОВСКОЕ, СОСНОВАЯ АЛЛЕЯ УСТЮЖЕНСКОГО МУНИЦИПАЛЬНОГО РАЙОНА ВОЛОГОДСКОЙ ОБЛАСТИ В соответствии с Федеральными законами от 14 марта 1995 года N 33-ФЗ Об особо охраняемых природных территориях, от 6 октября 1999 года N 184-ФЗ Об общих принципах организации законодательных...»

«Государственное бюджетное образовательное учреждение средняя общеобразовательная школа № 1065 г. Москва, ул. Скобелевская, д. 28 Утверждаю Директор ГБОУ СОШ №1065 _ __20 г. Рабочая программа курса География. Природа Земли и человек для 6-го класса Составитель: Царькова Т.П., учитель географии высшей квалификационной категории г. Москва 2011 год Пояснительная записка Данная программа составлена на основе примерной программы для среднего (полного) общего образования по географии. Базовый уровень....»

«ЕЖЕКВАРТАЛЬНЫЙ ОТЧЕТ Открытое акционерное общество Акционерная нефтяная Компания Башнефть Код эмитента: 00013-A за 2 квартал 2011 г. Место нахождения эмитента: 450008 Россия, Республика Башкортостан, К. Маркса 30 Информация, содержащаяся в настоящем ежеквартальном отчете, подлежит раскрытию в соответствии с законодательством Российской Федерации о ценных бумагах Президент Дата: 12 августа 2011 г. А.Л. Корсик подпись Главный бухгалтер Дата: 12 августа 2011 г. А.Ю. Лисовенко подпись Контактное...»

«ЧАСТЬ II МЕРЫ, РЕШЕНИЯ И РЕЗОЛЮЦИИ ПРИЛОЖЕНИЕ A Меры Мера 1 (2007) Особо охраняемые районы Антарктики: пересмотр Планов управления Представители, Напоминая о Статьях 3, 5 и 6 Приложения V к Протоколу по охране окружающей среды к Договору об Антарктике, предусматривающих определение Особо охраняемых районов Антарктики и одобрение Планов управления этими районами; Напоминая о - Рекомендации IV-13 (1966), на основании которой остров Моу (Южные Оркнейские острова) был определен в качестве Особо...»

«Public Disclosure Authorized 23670 VO I C E S O F T H E P O OR From Many Public Disclosure Authorized Lands Edited by Deepa Narayan Public Disclosure Authorized Patti Petesh A copublication of Oxford University Press and the World Bank Authorized 23670 ГО ЛО С А НЕИМУЩИХ из многих стран Под редакцией Д. Нараян П. Петеш Сокращенный перевод на русский язык ИЗДАТЕЛЬСТВО Москва ГОЛОСА НЕИМУЩИХ из многих стран УДК 330.341: 314. ББК 60.7 + 65. Гол Оригинальное исследование первоначально опубликовано...»

«Республика Адыгея Постановление от 21 мая 2012 года № 120 О внесении изменений в постановление Кабинета Министров Республики Адыгея от 11 октября 2011 года N Красной книги Республики Адыгея Принято Кабинетом Министров Республики Адыгея 21 мая 2012 года Кабинет Министров Республики Адыгея постановляет: Внести в постановление Кабинета Министров Республики Адыгея от 11 октября 2011 года N 204 О порядке ведения Красной книги Республики Ады 1. Адыгея, 2011, N 10) следующие изменения: в порядке...»

«НАЧАЛЬНАЯШКОЛА основана в 1992 г. МЕТОДИЧЕСКАЯ ГАЗЕТА ДЛЯ УЧИТЕЛЕЙ НАЧАЛЬНОЙ ШКОЛЫ nsc.1september.ru 115 мая 2011 9 № 1september.ru НАЧАЛЬНАЯ ШКОЛА Индексы подписки Почта России 79083 (инд.) 79584 (орг.) Роcпечать 32031 (инд.) 32598 (орг.) В НОМЕРЕ ШКОЛА Методическая газета Я иду на урок для учителей начальной школы 4 Решение задач на уменьшение О с н о в а н а в 1 9 9 2 г. Выходит два раза в месяц числа в несколько раз РЕДАКЦИЯ: 7 Повторяем правила написания Гл. редактор: Мария Соловейчик...»

«ХУДОЖЕСТВЕНАЯ ЛИТЕРАТУРА БЮЛЛЕТЕНЬ НОВЫХ ПОСТУПЛЕНИЙ ОКТЯБРЬ-НОЯБРЬ 2011 г. СОДЕРЖАНИЕ СОВРЕМЕННАЯ РУССКАЯ ЛИТЕРАТУРА ЛИТЕРАТУРА ЕВРОПЫ ЛИТЕРАТУРА АЗИИ ЛИТЕРАТУРА АМЕРИКИ ЛИТЕРАТУРА АВСТРАЛИИ СОВРЕМЕННАЯ РУССКАЯ ЛИТЕРАТУРА 1. 84(2Рос= Баранская, Наталья Владимировна. Рус)6 Цвет темного меду. Платье для г-жи Пушкиной : [повесть : сборник] / Наталья Б 24 Баранская ; [вступ. ст. Н. Тарховой]. - Москва : Терра-Книжный клуб, 2004. - 284, [2] с ; [8] л. ил. с. - (Я люблю Пушкина) Экземпляры: всего:2...»

«Книга Ольга Дан. Лифтинг-гимнастика для бедер и ягодиц скачана с jokibook.ru заходите, у нас всегда много свежих книг! Лифтинг-гимнастика для бедер и ягодиц Ольга Дан 2 Книга Ольга Дан. Лифтинг-гимнастика для бедер и ягодиц скачана с jokibook.ru заходите, у нас всегда много свежих книг! 3 Книга Ольга Дан. Лифтинг-гимнастика для бедер и ягодиц скачана с jokibook.ru заходите, у нас всегда много свежих книг! Ольга Дан Лифтинг-гимнастика для бедер и ягодиц Книга Ольга Дан. Лифтинг-гимнастика для...»

«ГЛАВА АДМИНИСТРАЦИИ КРАСНОДАРСКОГО КРАЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 8 августа 2007 г. N 725 О ВНЕСЕНИИ ИЗМЕНЕНИЙ В ПОСТАНОВЛЕНИЕ ГЛАВЫ АДМИНИСТРАЦИИ КРАСНОДАРСКОГО КРАЯ ОТ 18 СЕНТЯБРЯ 2006 ГОДА N 819 ОБ УТВЕРЖДЕНИИ ПЕРЕЧНЯ ТАКСОНОВ ЖИВОТНЫХ, РАСТЕНИЙ И ГРИБОВ, ЗАНЕСЕННЫХ В КРАСНУЮ КНИГУ КРАСНОДАРСКОГО КРАЯ (РАСТЕНИЯ, ГРИБЫ), ПЕРЕЧНЯ ТАКСОНОВ ЖИВОТНЫХ, РАСТЕНИЙ И ГРИБОВ, ИСКЛЮЧЕННЫХ ИЗ КРАСНОЙ КНИГИ КРАСНОДАРСКОГО КРАЯ (РАСТЕНИЯ, ГРИБЫ) И ПЕРЕЧНЯ ТАКСОНОВ ЖИВОТНЫХ, РАСТЕНИЙ И ГРИБОВ, ТРЕБУЮЩИХ ОСОБОГО...»

«Организация Объединенных Наций A/HRC/22/10 Генеральная Ассамблея Distr.: General 12 December 2012 Russian Original: English Совет по правам человека Двадцать вторая сессия Пункт 6 повестки дня Универсальный периодический обзор Доклад Рабочей группы по универсальному периодическому обзору* Республика Корея * Приложение к настоящему докладу распространяется в том виде, в каком оно было получено. GE.12-18685 (R) 100113 140113 A/HRC/22/10 Содержание Пункты Стр. Введение Резюме процесса обзора. I....»

«21 _ 3 Д А ТЕ Л b СТ ВО УДОЖЕСТВЕННАЯ ИТЕРАТУР А РАБИНДРАНАТ ТАГОР ввшжш ев В ДВЕНАДЦАТИ ТОМАХ Под редакцией Е в г. Б ы к о в о й, Б. К а р п у ш к и н а, В. Н о в и к о в о й ИЗДАТЕЛЬСТВО ХУДОЖЕСТВЕННАЯ ЛИТЕРАТУРА Москва 1965 РАБИНДРАНАТ ТАГОР еетш евчшхий ТОМ ОДИННАДЦАТЫЙ СТАТЬИ Перевод с бенгальского и английского ИЗДАТЕЛЬСТВО ХУДОЖЕСТВЕННАЯ ЛИТЕРАТУРА М о с к в а 13S Редактор переводов В. К а р п у ш к и н Комментарии Э Комарова О формление худож...»

«ДУХОВНОЕ УПРАВЛЕНИЕ МУСУЛЬМАН ДАГЕСТАНА Святыни Узбекистана Махачкала 2007 ББК 86.38 УДК 23 С.25 С.25 Святыни Узбекистана.–/Сост. А.М. Маго медов, С.Н. Султанмагомедов, М.О. Каримов.–Ма хачкала: Отдел исламского просвещения ДУМД, 2007.–158 с. Данная публикация рассчитана на широкий круг читателей, интересующихся вероучением мусульманской религии. ББК 86.38 УДК 23 © Отдел исламского просвещения ДУМД, 2007 Фотоиллюстрации Ахмеда Амирова www.amiir.ru Реальный маршрут мест расположения зияратов по...»

«Михаил Фленов Сан кт- Петербург -БХВ-Петербург 2003 УДК 681.3.068x800.92Delphi ББК 32.973.26-018.1 Ф69 Флеиов М. Е. Н17 Профаммирование в Delphi глазами хакера. — СПб.: БХВ-Петербург, 2003. - 368 с: ил. ISBN 5-94157-351-0 В книге вы найдете множество нестандартных приемов программирования на языке Delphi, его недокументированные функции и возможности. Вы узнаете, как создавать маленькие шуточные программы. Большая часть книги посвящена программированию сетей, приведено множество полезных...»

«Александр Бондарь Сор о ка н а род од ен др он е Часть первая Глава I 6 мая 2005 год. 9 часов 15 минут. Швеция. Гётеборг. Ботанический сад. Первые дни мая. Время, когда расцветают рододендроны. Изумительное по красоте зрелище. Если кому-то выпадает счастье видеть это великолепие, он никогда в жизни его не забудет. Память такие вещи не стирает. *** Карл Киплеса, служащий парка, коренастый шестидесятилетний мужчина, принялся за работу, которую в парке выполнял уже лет сорок. Было солнечное мягкое...»

«ПРИМЕНЕНИЕ: • Датчики и сенсоры • Управляющие модули • Источники питания • Спецтехника • Светотехника • Промышленная электроника • Автоэлектроника • Добывающая промышленность ЗАО Предприятие Остек Тел.: (495) 788-44-44, факс: 788-44-42 www.ostec-materials.ru E-mail: info@ostec-group.ru 2 УВАЖАЕМЫЕ КОНСТРУКТОРА, РАЗРАБОТЧИКИ, ТЕХНОЛОГИ ЗАО Предприятие Остек предлагает Вашему вниманию цикл инженерных и технологических пособий в новом формате. В пособиях мы рассмотрим современные технологические...»

«Москва 2012 Nora Pfeffer Geschenk fr Nora IN ORIGINAL UND IN BERSETZUNGEN Нора Пфеффер Подарок LESEBUCH для Норы В ОРИГИНАЛЕ И ПЕРЕВОДАХ КНИГА ДЛЯ ЧТЕНИЯ УДК 821-1=00=161.1=112.2 GRUWOR T ПРИВЕТСТВИЕ ББК 84(Рус+Гем)6- Н Нора Пфеффер в оригинале и переводах. Подарок для Норы. Дорогие читатели! Liebe Leser, Книга для чтения / Подготовка текстов докт. филол. наук Е. Зейферт, И. Скворцовой и der Wettbewerb „Freunde der deutschen Sprache“ Подошёл к финалу II Всероссийский Ю. Винклер. Составление и...»

«Книга Виктор Астафьев. Прокляты и убиты скачана с jokibook.ru заходите, у нас всегда много свежих книг! Прокляты и убиты Виктор Астафьев 2 Книга Виктор Астафьев. Прокляты и убиты скачана с jokibook.ru заходите, у нас всегда много свежих книг! 3 Книга Виктор Астафьев. Прокляты и убиты скачана с jokibook.ru заходите, у нас всегда много свежих книг! Виктор Петрович Астафьев Прокляты и убиты 4 Книга Виктор Астафьев. Прокляты и убиты скачана с jokibook.ru заходите, у нас всегда много свежих книг!...»

«CBD Distr. GENERAL UNEP/CBD/WG-ABS/8/6 23 September 2009 RUSSIAN ORIGINAL: ENGLISH СПЕЦИАЛЬНАЯ РАБОЧАЯ ГРУППА ОТКРЫТОГО СОСТАВА ПО ДОСТУПУ К ГЕНЕТИЧЕСКИМ РЕСУРСАМ И СОВМЕСТНОМУ ИСПОЛЬЗОВАНИЮ ВЫГОД Восьмое совещание Монреаль, 9-15 ноября 2009 года ОБОБЩЕНИЕ ИНФОРМАЦИИ, ПРЕДСТАВЛЕННОЙ СТОРОНАМИ, ПРАВИТЕЛЬСТВАМИ, МЕЖДУНАРОДНЫМИ ОРГАНИЗАЦИЯМИ, КОРЕННЫМИ И МЕСТНЫМИ ОБЩИНАМИ, А ТАКЖЕ СООТВЕТСТВУЮЩИМИ СУБЪЕКТАМИ ДЕЯТЕЛЬНОСТИ ПО ВОПРОСАМ СОБЛЮДЕНИЯ, СОВМЕСТНОГО ИСПОЛЬЗОВАНИЯ ВЫГОД НА СПРАВЕДЛИВОЙ И...»

«Летняя школа Современная математика А. А. Кириллов Повесть о двух фракталах Издание второе, исправленное Москва Издательство МЦНМО УДК. Проведение летних школ Современная математика и издание ее материалов поддержано Московской городской ББК. Думой и Департаментом образования г. Москвы, а также К фондом Династия, фирмой НИКС и корпорацией Boeing. Кириллов А. А. Повесть о двух фракталах. – -е изд., исправленное. –– – К М.: МЦНМО,. –– с. ISBN -Эта брошюра, написанная по материалам лекций,...»






 
© 2014 www.kniga.seluk.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, пособия, учебники, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.